— Само да оцелея още пет месеца и край на договора — увери го Стасяк. — После с такава скорост се изнасям, че свят ще ти се завие. Още не ми се вярва, че хлътнах в такава задача малко преди уволнението. Рип, чуй какво ще ти шушна, ама съвсем безплатно — тук не поемам никакъв риск, освен ако е абсолютно неизбежен, всичко ще карам по устав и по заповед, въобще няма да си слагам главата в торбата. Каквото ще да става с тая мисия, аз се прибирам жив и здрав, можеш да си заложиш парите на това.
Рипър най-сетне го удостои с поглед.
— Лю, а после какво ще правиш? Като напуснеш Службата, къде ще отидеш? Всичките ти знания, обучението и опитът ти са на щурмовак. Извън Службата не се отварят много вратички за един професионален убиец. Да ти предскажа ли какво ще стане? Ще се прехвърляш от една задръстена работа на друга, ще се съсипваш за половината пари, които изкарваш като щурмовак. После, като ти свършат парите и се побъркаш от скука, някоя акула с ей такава усмивка и костюмче колкото годишната ти заплата ще те придърпа за наемник, за да лапне тлъста комисиона, а ти ще изкараш щура екскурзийка по най-скапаните дупки на Империята. Накрая на бегом ще се върнеш в Службата и ще приплачеш за нов договор, както правят почти всички бивши щурмоваци.
— И както ти си направил — напомни Стасяк.
— Аха. Както и аз направих. Лю, трябва да свикнеш с това. Само тази работа се предлага на хора като нас.
— Не и за мен — възрази Стасяк. — Щом се измъкна оттук, въобще не могат да ме докопат. Имам си планове. Ще обиколя тук-там. Ще се издигна.
— Непременно, Лю.
— Сериозно ти говоря!
— Знам. Надявам се да успееш. А дотогава си отваряй очите. Между другото, не поглеждай натам веднага, но май нещо мърда извън периметъра, посока „два часът“.
Стасяк се завъртя небрежно, очите му почти мигновено се плъзнаха към означената посока. Там нямаше нищо. Включи инфрачервените си присадки, но по периметъра никъде не забеляза топлинни следи. Свърза се и със сензорите на катера и пряко проучи сигналите им, ала пак нищо не откри по границата на гората. Прекъсна връзката и се обърна към Рипър.
— Рип, вече взе да ти се привижда. Там нищо не се мярка.
— Имаше нещо. Видях го. Продължавай да наблюдаваш, все ще се издаде. Заради ей такива случки ми се ще Империята да не беше забранила всички присадки, освен най-необходимите. На черния пазар съм виждал такива джаджи, че няма и да повярваш. Присадки и вградени бойни системи, с които човек може да стане непобедим. Разбира се, нали точно затова ги забраняват. Империята не иска малките войничета да си вирят носовете. Не са забравили въстанието на Хейдънците.
— Че как да го забравят — съгласи се Стасяк. — От ония киборги на всеки му се разтреперваха краката. Аз обаче още нищо не виждам там. Може пък Капитанът да се връща.
— Но той щеше да се появи в инфрачервения спектър, нали? Ти ме подсети за още един въпрос, който си струва да си поблъскаме главите. Какво прави добричкият ни Капитан тук и си рискува кожата на опасно място с грухльовци като нас?
— Търси Гарвана, който ще да е той.
— Ъхъ — Рипър се намръщи за пръв път. — Капитанът знае доста повече, отколкото ни казва. Готов съм да се хвана на бас, че тоя Гарван ще излезе някой мощен еспер. Иначе няма как да се опази от сензорите на катера.
Стасяк завъртя глава.
— Не знам. Ако Гарвана е живял все тук десетина години, с какво се е хранил? Нали няма дивеч за лов. Всяко живо същество е изтребено при изгарянето. Пък и да е изнамерил как да оцелее, трябва да е луд за връзване, щом десет години е бил съвсем сам.
— Не е задължително. Може някак да се е споразумял с хората от базата. Ето го. Видя ли?
— Да — тихо потвърди Стасяк. — Точно в края на гората. И точно където ти каза. Ама не мога да разбера какво е. Искаш ли да погледнем отблизо?
— По-полека, Лю. Може да е номер, за да ни отдалечат от кораба. А като е дошло насам, как не е гръмнало някоя мина? Който ще да е, ама е влязъл в радиуса на действие. Току-виж, знае как да ги включва и изключва от разстояние. И само чака да минем покрай някоя, за да я включи. Бам-бум — и ще ти пратят топките вкъщи, щото не са намерили останалото. Не става, Лю. Без истинска мишена пред себе си и без пряка заплаха за катера не мърдам. Поне докато не разбера кой ми стои насреща.
— Адски си прав — одобри Стасяк, който не отделяше уж равнодушния си поглед от мястото. — Ако Капитанът иска да гони призраци, негова си работа. Без заповед не мърдаме. Рип, вече не го виждам. Ти виждаш ли го?