— Искаш ли да затворя? — попита Капитанът.
Гарвана се усмихна.
— Всъщност няма нужда. Едва ли някой ще влезе след нас. Но ако така ще се почувстваш по-сигурен…
Той махна с ръка и капакът помръдна сякаш по своя воля. Сайлънс побърза да слезе по тесните пръстени стъпала към мрака на тунела и капакът се затвори с трясък над него, като леко разтърси стените. Капитанът впи поглед в гърба на Гарвана, но онзи вече вървеше по тунела и трябваше да побърза, за да го настигне. Имаше достатъчно място да ходят един до друг, таванът беше две-три стъпки над главите им. Пръстта излъчваше наситен торфен дъх, който не му се стори неприятен. Корени на метални дървета се виеха край тунела и го запълваха със своята топла, равномерна светлина. Затвореното пространство притесняваше Сайлънс и той с големи усилия се стараеше да не мисли за все по-притискащия товар на земята с всяка крачка по наклонения надолу под.
Скоро стигнаха до разклонение, после до второ. Широки отвори зейваха към ярко осветени пещери, от тунелите се отделяха странични коридори. Сайлънс скоро се обърка в подземния лабиринт — някогашния дом на Ашраите и на обявения извън закона Гарван. Предишния път остатъците от приятелството им се оказаха достатъчни Гарвана да го изведе до повърхността, щом вече нямаше за какво да говорят. Сега Сайлънс се съмняваше дали пак може да разчита на това, но не го и интересуваше. Принуден бе да поговори с него.
Най-сетне престъпникът спря до един страничен проход и посочи на Сайлънс да мине пред него. Капитанът влезе, без да се колебае. Не искаше Гарвана да помисли, че се е уплашил. Проходът се превърна в доста обширна пещера, осветена от вездесъщите греещи корени, криволичещи по пръстения таван. Домът на Гарвана беше достатъчно просторен, за да не се чувства теснотията, но и пълен с малки удобства, създаващи уют. Имаше два крехки наглед стола, маса и постеля. Пламъчета мърмореха сънено в огнище на едната стена, димът се издигаше през тесен комин, пробит в пръстта. Подът бе покрит с подобие на плетени рогозки, оръфани и зацапани от дълга употреба. Не беше най-доброто жилище, дори и за изгнаник.
Малки изящни изваяния на Ашраите бяха поставени в нишите по стените. Сайлънс пристъпи напред да огледа най-близкото, но формата не му говореше нищо, от странните извивки го заболя главата. Той се намръщи и отмести поглед, а Гарвана се засмя.
— Капитане, би трябвало да ги пипаш, а не да ги гледаш. Ашраите бяха раса с много развито осезание, пък и очите им се различаваха от нашите.
— Благодаря — промълви Сайлънс. — Ще се откажа от удоволствието.
— Както желаеш, Капитане. Седни. Настани се удобно. Бих ти предложил питие или цигара, но нямам подръка.
Сайлънс се отпусна предпазливо на по-близкия стол, ала изделието се оказа по-устойчиво, отколкото изглеждаше — понесе товара с лекота. Гарвана седна отсреща и двамата мъже се втренчиха един в друг. Сайлънс все още не можеше да свикне с липсата на промени у приятеля си. Десетте години самотен живот не бяха прорязали бръчки по лицето му, нито бяха превили гордо изправения му гръб. Престъпникът се държеше вбесяващо учтиво както винаги. След цяло десетилетие самота би трябвало да лази по корем пред Сайлънс, да жадува за звуците на човешки глас. Вместо това седеше невъзмутимо и се задоволяваше да изчаква думите му. Капитанът се размърда нервно на стола. Бе забравил колко студени и пронизващи могат да станат очите на приятеля му.
— Хубаво си се подредил тук — каза накрая, за да не мълчи.
— Харесва ми — отвърна Гарвана.
Внезапно се наведе напред и Сайлънс неволно подскочи. Мъжът срещу него не се усмихваше.
— Не знам какво да ти кажа, Капитане. Отдавна не съм говорил с човешко същество.
— Как успя да оцелееш съвсем сам през тези десет години? — попита Сайлънс.
Гарвана вдигна вежди.
— Нима е минало толкова време? Не съм броил дните. Оцелях, като се променях, приспособявах се. Превърнах се в нещо повече от човек.
— Имаш достатъчно човешки вид — отбеляза Сайлънс. — И въобще не си се променил.
— Така е на Ансилай. Външността може и да заблуждава. Ти поне би трябвало да знаеш това. Но никога не си разбирал Ашраите. Те поддържаха живота ми през годините.
Сайлънс се вторачи замислено в него.
— Нима твърдиш, че някои от Ашраите все пак са оцелели, скрити в подземните си тунели?