Фрост наблюдаваше застаналата пред кораба есперка — очите й се стрелкаха тревожно зад стиснатите клепачи. Диана дишаше бързо и накъсано, въпреки студа по лицето й избиваха ситни капчици пот. Изведнъж очите й зейнаха отворени, тя отстъпи и вдигна ръце, все едно се пазеше от нещо близо до нея. Извърна глава от кораба, тялото й се разтърси, но след миг се овладя. Фрост сви вежди. Каквото и да бе срещнала есперката, явно беше достатъчно да се изпари целият й ентусиазъм от кораба на пришълците.
— Е? — подкани я Изследователката. — Какво видя, еспер?
— Не съм сигурна — тихо отвърна Диана. — Толкова е чужд, че в нищо не съм сигурна.
— Откри ли признаци на живот в кораба?
— Само един. — Едва сега Диана погледна Изследователката. — Самият кораб. И той умира.
Фрост се вторачи за миг в лицето на нещастната еспа, кимна и се извърна. Огледа извисяващия се над нея кораб и тръгна бавно покрай корпуса. Диана припряно вървеше след нея, не искаше да остава сама дори и за секунда.
Застанал на възвишението, Стасяк заговори на Рипър:
— Ей, случайно да си усетил, че сме малко излишни тук?
Рипър вдигна рамене.
— Ония призраци винаги могат да изскочат, за да ни скъсат нервите отново.
— А, страхотно. И какво ще правим тогава — ще гоним духове с ритуали? Рип, взе да ми писва. Няма какво да праснеш, няма какво да гръмнеш, а отоплението на моята униформа май пак се кани да си вземе отпуск.
— Гледай живота откъм хубавата му страна — посъветва го Рипър. — Поне не вали.
Стасяк млъкна и го зяпна.
Фрост застана пред огромния кораб, ръката й докосна дръжката на оръжието. Ако не намери скоро вход, ще си го направи сама по грубия начин. Не би желала да прибегне до сила в толкова ранен етап на изследването, но тази мисия още от самото начало намирисваше на пълен провал. При откриване на нов разумен вид стандартната процедура предвиждаше отначало проучване на положението от разстояние, стигаше се до контакт само при пълна увереност в собственото превъзходство. А тя се озова тук като дете, захвърлено в блато, и усещаше колко бързо затъва — Капитанът бродеше някъде в търсене на призраци, а от кораба-майка не можеха да очакват никаква подкрепа. Фрост въздъхна и тръсна глава. В някои дни просто не си струва да ставаш от леглото.
Тя се озъби на кораба и протегна ръка да докосне мътно проблясващия метал. Беше учудващо топъл и неприятно мазен на пипане.
— Изследователко!
Фрост се обърна, несъзнателно триейки пръсти.
— Какво има, еспер?
— Открих нещо. Може да е входен люк.
Изследователката трепна неволно, като забеляза как изкачилата се на някаква куличка есперка приклякаше неустойчиво пред сенчеста ниша в корпуса. За миг обмисли дали трябва да й направи забележка за спазване процедурите на сигурността и предпазливостта срещу заложени клопки, но реши да не си хаби думите. Току-виж, късметът на есперката се окаже по-добър от формалната грижа за безопасността. Предпазливо се изкатери при Диана, подметките и дланите й се хлъзгаха по гладкия метал. Озова се пред откритието на есперката. Прикрита зад издутина в корпуса, пред погледа й зееше мрачна дупка, висока три и широка един метър.
— Не е въздушен шлюз — възбудено изрече Диана. — Но формата му е прекалено правилна, за да е повреда от падането. Ще влезем ли?
Фрост се намръщи.
— При нормални обстоятелства бих забранила. Нямаме достатъчно информация за кораба и не можем да отличим кое е опасно, а кое не. Но тъй като нямаме време, а твърде много се нуждаем от някои отговори… да, еспер, влизаме. По-точно аз влизам, а ти вървиш отзад да ми пазиш гърба. Не изоставай, но и не ми се пречкай. Один, тук е Изследователката Фрост. Обади се.
Почакаха, но не получиха отговор, в комуникационните им присадки не се чуваше дори шум. Фрост подкани с жест Диана също да опита, но и тя не успя.
— Проклятие — безстрастно промълви Изследователката. — Нещо в кораба сигурно блокира комуникациите ни. Тази мисия става все по-приятна. Върви след мен, еспер.