Фрост извади разрушителя си от кобура и внимателно стъпи в отвора. Диана почти я настъпваше по петите. Попаднаха в тесен тунел, задръстен от дебелите нишки на полупрозрачни паяжини. Някои вече се разпадаха и накъсваха. Таванът се сниши прекалено, за да вървят изправени, бяха принудени да продължат полуприклекнали и прегърбени, тътреха си краката. Стените на коридора излъчваха мъждукаща синкава светлина, но тя повече скриваше всичко в сенки, отколкото помагаше на очите им. Вътре въздухът несъмнено беше по-топъл и Диана сбърчи нос от усилващата се гадно-сладникава миризма. Напомняше й нещо неопределено. Предпочете да насочи усилията на ума си към коридора, да разгадае какво би й подсказал за обитателите на този кораб. Поначало би трябвало да са по-ниски от хората — около метър и двадесет или дори по-малко. Синкавите проблясъци предполагаха очи, виждащи горе-долу в същия спектър като човешките, а топлият въздух беше признак за нужда от контролирана среда. Извън тези догадки Диана не стигна до нищо и добре съзнаваше безсилието си.
Фрост прибра разрушителя в кобура, измъкна меча си от ножницата и се зае делово да разсича пътека през гниещите паяжини. Нишките се поддаваха лесно на ударите, но в тази теснотия нямаше място за замах с дългото острие и Изследователката напредваше бавно. От време на време спираше да почисти от меча упорито полепващите нишки. Светлината ставаше по-ярка във вътрешността на кораба, но примигването й още повече дразнеше очите. Диана вдигна рамене. Може би тук това е нормалното състояние.
Вонята също ставаше все по-неприятна. Неравният под се надигаше и спадаше като вълни, стените се гънеха навътре и навън. Диана не откриваше никакъв смисъл в това. По едната стена просветваха слаби сребристи следи, но дали имаха някакво предназначение или бяха обикновена украса, не можеше да разбере. Едно беше безспорно — фигурите дори не се доближаваха до човешката логика или представа за красивото. Отвори по стените водеха към други коридори, някои от тях тъмни. Малко обезпокоена, че навлязоха толкова навътре, Диана се озърна през рамо. Тунелът се простираше в странното синьо мъждукане, но от входа нямаше и следа. Тя реши да не мисли за това. Несъмнено Фрост знаеше пътя за излизане и тази увереност й стигаше. А имаше прекалено разнообразие от интересни загадки наоколо и беше по-добре да остави вълнението си за тях.
— Изумително е, нали? — каза тя задъхано на Изследователката, която пак бе спряла да почисти меча си.
Фрост си позволи лека усмивка, но не отговори. Есперката можеше да зяпа възторжено всички тези чудеса, но Изследователката предпочиташе да не се разсейва. След като огледат старателно кораба и го проверят за нарочно или неволно заложени капани, ше имат време и за безцелни разходки. Тя предпазливо пристъпваше напред, грижливо проверяваше всяко отклонение от коридора, преди да го подмине. В кораба цареше странна тишина, безмълвието като че поглъщаше всеки нов звук. И все по-ясно усещаше някакво напрежение във въздуха, приличаше й на статичен електрически заряд. Изведнъж Фрост осъзна, че есперката вече не я следва по петите. Обърна се. Диана се взираше в тавана над главата си. Фрост се върна при нея с безшумни стъпки.
— Какво има, еспер? Откри ли нещо?
— Нe знам — отвърна Диана. — Вижте това.
Сочеше част от тавана. Беше синьовиолетова и подпухнала като ударена буза. Фрост натисна леко с върха на меча и веществото се огъна податливо.
— Най-после се досетих каква е тази смрад — каза Диана. — Точно тук е съвсем ясна.
Фрост я погледна недоумяващо и вдиша дълбоко с издути ноздри. Състоянието на тавана тук веднага подсещаше що за миризма надушваха.
— Гнило месо — изрече тя.
— Да — съгласи се Диана. — Разпадане на доскоро жива тъкан. Някои части са мъртви доста отдавна и вече гният.
Фрост стисна дръжката на меча с две ръце, стъпи устойчиво и със свиреп замах разсече издутината на тавана. Острието потъна дълбоко и подпухналата наглед тъкан се отвори като рана. Изследователката силно дръпна меча и в коридора изпаднаха оплетени сребристи нишки, които се увиваха около розовите въжета на вътрешности, изпъстрени с многоъгълни кристали. Диана отстъпи крачка назад, на лицето й се изписа почти комично учудване. Фрост колебливо докосна с пръст увисналите нишки и те се разпаднаха в лепкаво желе, което капеше по пода. Тя почисти пръсти в крачола на униформата си. Без уредите си нямаше възможност да извърши подробен анализ, а те почти без изключение трябваше да останат в „Тъмен вятър“. Примигна от изненада, когато есперката коленичи до петното слуз на пода и внимателно потопи пръсти в него. Фрост също приклекна до нея, наблюдавайки как Диана извади малък многостенен кристал и го задържа пред очите й.