— Оръжието ви няма да го спре — каза Диана. — Нищо няма да го спре. Твърде е голям. И чужд.
— Хайде де — сопна се Фрост. — Някакъв си пришълец.
Тя насочи разрушителя към плоската глава и натисна спусъка. Необузданата енергия на лъча изгори отвор, мазна черна кръв полепна върху стените и тавана. Съществото нададе оглушителен вой, звукът разтресе не само ушите, а и костите на Диана. Грамадната глава се залюля, а Фрост гледаше стъписана, докато разкъсаната плът се събираше, стоманени и сребърни нишки закриваха раната като превръзки. Изследователката прибра оръжието в кобура.
— Еспер, май загазихме. Доста разчитах на разрушителя да ликвидирам тази твар. Е, когато плановете се провалят, трябва да импровизираме. Имам още малко гранати. Когато ти кажа, бягай. И не се мотай, защото ще те настъпвам по петите.
Откачи граната от колана си, подхвърли я небрежно, зареди я и я търкулна по пода към пришълеца. Кресна на Диана, есперката се извъртя и затича по коридора. Пришълецът също се хвърли напред, туловището му затисна гранатата. Фрост тутакси настигна есперката. Грубо я подкани да побърза, после млъкна, за да не нарушава ритъма на дишането си. Гранатата избухна, подът подскочи под краката им. Задоволството й продължи само миг, сетне рев запълни коридора, рязък и неумолим. Подът отново затрепери, но вече под тежестта на пришълеца, впуснал се да ги преследва. Фрост се помъчи да си представи колко бързо можеше да бъде такова туловище, но бързо се отказа. Нищо от нейното обучение и опит не бе я подготвило за срещата с тази разновидност на живота. Твърде много се различаваше от всички разумни раси, срещани досега от човечеството.
Извика в мислите си плана на етажа и поведе Диана към тесните коридори с надеждата, че там пришълецът не би успял да вмъкне туловището си. Но той по-рано бе минал навсякъде. Странните израстъци се поклащаха от изпотената стомана на стените, блещукащите нишки висяха под разкъсания таван. Накрая се наложи да спрат, Диана трябваше да си поеме дъх. Фрост се озърташе нетърпеливо, докато есперката се облягаше на ръката й, свела глава в борба за всяка глътка въздух. Изследователката още дишаше равно и леко. Бе подготвена и за по-страшни изпитания. Съвсем лесно можеше да избяга от пришълеца, но не биваше да изоставя есперката. Докато размахва примамката пред опасната твар, онзи ще мисли само за това и няма да се тревожи за направеното от Гарвана и Капитана.
Тя насилваше очите си да съзрат нещо в непроницаемия мрак, приготвила в едната си ръка разрушителя, а в другата запалителна граната. Май не разполагаше с възможности да убие пришълеца, но изобщо не се съмняваше, че ще задържи вниманието му. Бавно огледа коридора, търсеше пътища за отстъпление и вероятни засади. Навсякъде дупки — по стените, по тавана, някои водеха към тунели, наглед достатъчно широки да поберат и катера на „Тъмен вятър“. Гадината бе поработила усърдно.
Фрост се намръщи и изведнъж осъзна, че подът вече не се тресе. Пришълецът сигурно бе избрал заобиколен път, за да изненада жертвите си. Значи вече всяка дупка можеше да се превърне в изходна точка за атака. Тя пристъпи към най-близкия широк отвор и предпазливо надникна. Някъде в тъмните дълбини дочу мърморещи гласове, вече познатия хаос от човешки и незнайни звуци. Зареди запалителната граната, бързо отброи закъснението и с цялата си сила я запрати в тунела. Отстъпи и се долепи в стената.
Глух тътен, от дупката изригнаха обвити в дим пламъци заедно с разпръснати парчета плът. Фрост се ухили свирепо и задърпа Диана в тръс по коридора, забавяше се само за миг пред всеки широк отвор, за да го изгори с разрушителя. Яростните изблици на енергия осветяваха тунелите, но никъде не съзираше нито следа от пришълеца, а с всеки изстрел времето за презареждане на оръжието се удължаваше.
Фрост спря пред края на коридора, колебливо завъртя глава. Доста поразии направи из базата, но това въобще не й помагаше да възпре врага. Пришълецът би трябвало да ги е открил. Не беше толкова лекомислена да се надява, че са му избягали или е изостанал, значи той кроеше нови клопки с изобретателния си нечовешки ум. Фрост се усмихна. По присъщия й хладнокръвен начин тя се забавляваше с преследването. За пръв път срещаше истинско предизвикателство, имаше първата възможност в живота си да напрегне докрай ума си, за да надхитри чуждия разум. И владееше положението. Докато се движеше заедно с примамката, пришълецът можеше само да ги гони. Беше твърде голям, тромав и тъп, за да направи друго, освен да се влачи след тях. А когато Капитанът и престъпникът унищожат центъра на изкуствената му среда, тя ще се нахвърли срещу противника си и ще го подгони. Рязко се обърна, когато отново чу слаб шепот. Есперката стоеше със затворени очи и трепереше неудържимо.