— Не, Диана, причината е друга. Ще остана и ще се бия, защото това умея да правя най-добре. Печелим време за другите — аз с битката, ти с бягството. Сега прави каквото ти казвам, влизай в тунелите. Моля те.
Диана неочаквано протегна ръце и силно притисна Фрост в прегръдката си. Изследователката се стресна в първия миг, после също прегърна Диана. Есперката се дръпна след малко и Фрост й помогна да се качи в отвора на най-близкия тунел. Диана се усмихна на Изследователката със стиснати устни, за да не покаже слабост, после изчезна в мрака, отнасяйки лампата със себе си. Фрост приспособи очите си да извличат максимална полза от разсеяната светлина. Обърна се към свободния край на коридора. Силовият щит бръмчеше остро пред лявата й ръка, в дясната усещаше успокояващата тежест на меча. Дишаше бавно и леко, напълно се владееше. Какво пък толкова! Някакъв си пришълец. Нещо се раздвижи в сенките отсреща и по лицето на Фрост плъзна широка усмивка.
В средоточието на паяжината, изградена от пришълеца, Гарвана и Сайлънс се споглеждаха безмълвно, докато ИИ невъзмутимо им обясняваше за зареденото ядрено устройство. Сайлънс гневно натика своя разрушител в кобура.
— Ама това е страхотно! Направо страхотно! И сега какво ще правим, дяволите го взели?
— Капитане, ако си склонен да ме изслушаш — започна Гарвана, — предлагам ти да обсъждаме плановете си на бегом. Имаме по-малко от тридесет и две минути, за да открием есперката и Изследователката, да не попаднем на пришълеца, да се разкараме от Тринадесета база, да убедим твоя компютър, че трябва да ни пусне в катера, и да се отдалечим от планетата, преди да е гръмнала бомбата.
— С други думи — изрече Сайлънс, — ще умрем. Проклятие, все пак да опитаме, ей така, напук. Один, засечи къде сме в момента и ни покажи най-краткия маршрут за излизане.
— Боя се, че не мога да направя това — отвърна ИИ. — Първо, не бива да ви допускам в катера. Вероятността да сте заразени от пришълеца си остава. Второ, неговият труп е необходим на Империята, както и възможно най-голяма част от технологиите му. Като отчитам потенциалната заплаха от страна на този непознат за нас разум, явно Империята ще има полза от цялата налична информация за мащабите и същността на новата опасност. Принуден съм да настоявам вие да направите всичко възможно за запазването на базата. Капитане, съжалявам, че се налага да прибягна до такива крайни мерки, но моите програми изискват да предприема всички необходими действия. Знаете, че е така.
— Ха, тъкмо човек си помисли, че по-лошо не може да стане, и вижда, че е сбъркал — отбеляза Сайлънс. — Один, да сключим сделка с тебе. Ти ще се съгласиш да ни качиш на катера и да ни откараш в сигурна изолация на „Тъмен вятър“, а ние ще спасим базата от унищожение. Какво ще кажеш?
— Споразумяхме се — потвърди ИИ. — Програмите ми позволяват да вземам гъвкави решения при извънредни обстоятелства.
— Правилно — одобри Сайлънс. — Поне за начало е добре.
— Извинявай — намеси се Гарвана, — но как точно смяташ да победиш пришълеца и да обезвредиш ядреното устройство за по-малко от тридесет и една минути?
— Да пукна, ако знам. Один, досега все си установил някаква връзка с компютрите на базата. Не можеш ли да се включиш в системите за контрол и да спреш отброяването?
— Засега не, Капитане. Тъй като самоунищожението е предвидено като крайно средство при безизходни ситуации, специалистите на Империята са вградили и множество защитни системи, които не позволяват намеса, щом устройството бъде включено. Пришълецът е успял да прекъсне отброяването по някакъв начин, но признавам, че не мога да разбера как. Прилагам всички достъпни за мен методи с цел да проникна в съответните системи, обаче прогностичният анализ показва, че това ще ми отнеме значително повече време от тридесетте минути, оставащи до взрива.
— Нали си знаехме, че точно това ще ни каже? — обърна се Сайлънс към Гарвана. — Ти да имаш някакви идеи?
Гарвана се намръщи замислено.
— Знаем ли поне къде е разположена бомбата?
— Е, компютърче?
— Точното й местоположение е информация, защитена с кодове на Сигурността, до които нямам достъп. По логически път стигаме до заключението, че е скрита някъде на трето ниво за постигане на максимален разрушителен ефект.
— Каквото и да правим, най-добре да побързаме — каза Гарвана. — Трябва и да се свържем с Фрост и Диана. Току-виж, в момента вече са се сблъскали с пришълеца и си представят, че имат безкрайно много време да го разиграват.