— С други думи — отбеляза Фрост, — станал е местен жител.
Сайлънс и Гарвана се извърнаха рязко, стреснати от гласа й. Не чуха стъпките й, но нали тя беше Изследователка.
— Добре дошла си, ако пожелаеш да останеш — каза й Гарвана. — Песента звучи силно в тебе. Бих могъл да ти открия пътищата на Ашраите, да покажа на ума ти чудеса, за които не си и мечтала. Тук има съкровища на душата, само чакат да протегнеш ръка.
— Не, благодаря — промълви Фрост. — Другите раси съществуват, за да бъдат избивани. Капитане, време е да тръгваме.
— Да. Време е.
Диана се доближи, за да чуе разговора, гледаше смутено лицата им.
— Капитане… може ли да ви попитам нещо, преди да се върнем в катера?
— Разбира се, еспер.
— Защо наричате компютъра Один?
— Защото има едно око.
Само Гарвана се усмихна. Диана и Фрост се спогледаха озадачено.
— Вече не преподават ли митология в Империята? — попита Гарвана.
— Не наблягат на нея — обясни Сайлънс. — Доста предания са забранени от цензурата, други са преразказани наново. Началниците смятат, че митовете само внушават излишни идеи на хората. И тези идеи могат да станат опасни.
— Значи може би е време да създадем нови митове — каза Гарвана. — Днес вече поставихме началото на един. След сто години ние и извършеното от нас ще бъдем част от историята. И доколко ще ни помнят истински, такива, каквито сме били? Доколко ще позволят да бъдем запомнени? Истината обаче живее свой живот в митовете и легендите и нашите четири призрака ще витаят в Империята още дълго след смъртта ни.
Той кимна поред на всеки и се отдалечи сред сгъстяващата се мъгла. Накрая изчезна в сияещата метална гора на Ансилай.