Семли се извърна.
— Тогава отивам при него — промълви тя, докосвайки златния накит, който сега тегнеше върху гърдите й. — Ще му поднеса своя дар.
— Почакай, мила! Тук е дъщерята на Дурхал, твоята дъщеря — ето, погледни я, Халдре Прекрасната!
Това беше същото създание, което бе срещнала най-напред и го изпрати при Дуроса. На цветущото младо лице сияеха тъмносините зеници на Дурхал. Застанала встрани, девойката се взираше с широко отворени очи в тая непозната благородничка, която й беше и майка, и връстница. Еднакви бяха и възрастта им, и златните коси, и красотата. Само Семли изглеждаше малко по-висока, а на гърдите й светеше онзи скъпоценен камък.
— Вземете го, вземете го! Нали за Дурхал и Халдре го донесох чак от края на дългата нощ!
Младата господарка плачеше и тръскаше глава, опитвайки се да смъкне от себе си тежката верижка. Едно рязко дръпване и огърлицата падна на каменните плочи със студен, ясен звън.
— Вземи я, Халдре!
Ридаеща на глас, Семли хукна да бяга — далеч от Халан, през моста и надолу по широките стъпала, устреми се като подгонен звяр към гористия склон на изток и се скри от погледа.
ПЪРВА ЧАСТ
ЗВЕЗДНИЯТ ПОВЕЛИТЕЛ
I
Така завършва началото на легендата и всичко разказано е истина. А сега — няколко факта, които също са истина, от „Наръчника на Съюза за Осми галактически район“.
Номер 62: ФОМАЛХАУТ II
Тип АЕ — живот на въглеродна основа. Планета с желязно ядро, диаметър 6600 мили и плътна атмосфера, богата на кислород. Завъртане по орбита: 800 земни денонощия 8 ч 11 мин 42 сек. Завъртане около оста: 29 ч 51 мин 02 сек. Разстояние до централната звезда средно 3,2 астрономически единици, ексцентричност на орбитата незначителна. Наклонът на еклиптиката от 27 градуса 20’ 30" предизвиква изразени сезонови промени. Гравитация 0,86 по галактическия стандарт.
Има четири главни масива на сушата — Северозападен, Югозападен, Източен и Антарктически континент, — които заемат 38% от повърхността й.
Четири спътника (от типа Пернер, Локлик, К-2 и Фобос). Втората планета от системата се наблюдава като свръхярка звезда.
Най-близка база на Вселенския съюз: Нова Южна Джорджия със столица Кергелен (7,8 светлинни години).
История: планетата е нанесена върху картата от експедицията на Елиесон през 202 г., а проби с помощта на сонди са взети през 218 г.
Първо географско изследване — в периода 235–236 г. Ръководител Дж. Киолаф. Главните масиви на сушата са снимани от въздуха (виж карти 3114-а, b, с; 3115-а, b). Кацания, геоложки и биологически проучвания и контакти с разумните форми на живот са предприети единствено на Северозападния и Източния материк. Описанието на хуманоидните раси е дадено по-долу.
Мисия за ускоряване на технологичния напредък при вид I-А през 252–254 г. Ръководител Дж. Киолаф (само в Северозападния континент).
Операции по контрола и събирането на данъци при вид I-А и II под покровителството на Фондацията за развитие на областта в Кергелен, Н. Ю. Дж. — 254, 258, 262, 266, 270 г. През 275 г. с указ на Галактическия комитет по контактите достъпът до планетата е закрит до по-обстойно изследване на различните разумни форми на живот.
Първа етнографска експедиция — 321 г. Ръководител Г. Роканон.
Иззад Южния хребет стремително и беззвучно плисна към небето висок стълб от ослепителна бяла светлина. Стражите по кулите на халанския замък закрещяха, издрънча бронз о бронз. Ала гласовете им и предупредителните сигнали бяха погълнати от оглушителен рев, от връхлетелия вятър, чийто порив бе като удар с чук, от скърцането на огъващите се дървета.
Могиен, Господарят на Халан, догони госта си по пътя към задния двор, където излитаха и кацаха ветрогоните.
— Корабът ти зад Южния хребет ли беше, Звездни повелителю?
— Да — изрече мъжът и макар тонът му да прозвуча спокойно, лицето му бе бяло досущ платно.
— Хайде да идем двамата.
Ето че Могиен настани госта върху задното седло на ветрогона, който ги чакаше оседлан там. Като сив лист, понесен от вятъра, крилатият звяр хвръкна над хилядата стъпала, над Моста над бездната, над пълзящите по склона гори в Халанските владения.
Облитайки Южния хребет, ездачите видяха между златните стрели на ранния изгрев да се издигат сини кълбета пушек. Някъде из влажния, усоен гъсталак в дъното на клисурата със съскане гаснеше горски пожар. Внезапно под тях сред хълмовете зейна яма, черно отверстие, изпълнено с димяща пепел. По ръба му бяха полегнали с върховете навън обгорени дървета — дълги резки, надраскани с въглен.