На няколко крачки отпред, в огладеното сребристо подножие на стената, беше замряло едно от кафявите създания. То стоеше на четири крака — оказа се, че едва стига до коляното му. За разлика от повечето лишени от разум същества на планетата животното нямаше криле. Бе се снишило и изглеждаше уплашено до смърт. Мъжът реши просто да го заобиколи, за да не го предизвиква. Пред него зидът се простираше все така гладък, без следа от порта.
— Господарю! — чу зад гърба си тънко гласче. -Господарю!
— Кио! — реагира Роканон и се обърна, а викът му отекна в тишината. Нищо не помръдваше. Всичко си беше постарому: бели стени и тъмни сенки, прави линии, безмълвие.
Дребното кафяво животно се раздвижи, приближавайки на подскоци към учения.
— Господарю! — изписука отново. — Господарю, ела, ела? О, ела,господарю!
Звездният повелител го зяпаше като втрещен. Съществото приклекна отпреде му на жилестите си задни нозе. То дишаше тежко и покритите с козина гърди, пред които бяха молитвено свити малките черни ръчички, пулсираха от ударите на сърцето. Черни изплашени очи гледаха нагоре към лицето на Роканон. Зверчето повтори с треперещ тембър на общия език:
— Господарю…
Човекът коленичи и изумен се взря в него. Когато дай-после се съвзе, изрече кротко:
— Не знам как да те наричам…
— О, ела! — проговори то със същия треперлив гласец. — Господари… Господари… Ела!
— Другите господари ли? Приятелите ми?
— Приятелите… Приятели. Замък. Господари, замък, огън вятър, ден, нощ, огън. О, ела!
— Идвам — отзова се Роканон.
Създанието веднага скочи и той го последва. Тръгнаха по улицата към центъра, сетне завиха по някаква пресечка на север и се намериха пред една от дванайсетте порти на куполообразния дворец. Там върху червените плочи лежаха в същите пози, в които ги беше оставил, четиримата му спътници. По-късно, когато имаше време да помисли, мъжът съобрази, че е излязъл от сградата в друг двор и затова не ги е открил.
Пак там ги чакаха още петима от кафявите дребосъци, разположили се около Яхан. Роканон отново коленичи, за да намали разликата в ръста, и се поклони толкова ниско, колкото възможностите му позволяваха.
— Привет, малки господари!
— Привет, привет! — откликнаха всичките в хор. После един другопланетец с черна козина около муцуната рече:
— Киемхрир.
— Вие ли сте киемхрир?
Те се поклониха, подражавайки на неговия жест.
— Аз съм Роканон Странникът. Идваме от север, от Алгиен и замъка на Халан.
— Замъка — повтори Черната муцунка. Тънкото му писукащо гласче трептеше от усърдие. Той се замисли, почеса се по главата. — Дни, нощ, години, години… Господарите отива. Години, години, години… Киемхрир не отива.
И погледна с надежда към етнографа.
— Киемхрир… са останали тук?
— Остана! — извика създанието неочаквано звучно. — Остана! Аха, остана!
И другарите му заломотиха въодушевени:
— Остана, остана…
— Ден — Черната муцунка посочи решително към дневното светило. — Господарите ела. Отива?
— Да, отиваме си. Можете ли да ни помогнете?
— Помощ! — повтори косматият дребосък, вкопчвайки се възторжено и жадно в думата. — Помага върви. Господарю, остава!
И Роканон го послуша, седна и започна да наблюдава как киемхрир се захванаха за работа. Ето че Черната муцунка изсвири. Скоро дотърчаха още дузина от събратята му, озъртайки се плахо наоколо. Човекът не можеше да се начуди къде в този град, притежаващ математическото съвършенство на пчелна пита, успяват да се скрият и да живеят тези същества. Но те очевидно се справяха и дори си имаха складове, защото един от новодошлите държеше в тъмните си ръчички бял сфероид, който приличаше на яйце. Това бе яйчена черупка, използвана явно вместо буркан. Черната муцунка я взе и внимателно я отхлупи. Вътре имаше гъста, прозрачна течност. Той намаза леко раничките по раменете на проснатите в несвяст мъже. После косматите създания нежно и без страх повдигнаха главите им; водачът наля по малко в устата на всекиго, не докосна само Рахо. Киемхрир не разговаряха помежду си, служеха си единствено с жестове и подсвирквания, ала в цялото им държане се долавяше някаква трогателна вежливост и внимание.
Черната муцунка се приближи към пришълеца и произнесе успокоително: