На следния ден той написа „Изповедите на един директор на мъжка гимназия“. На обед изгори ръкописа. Когато слезе тъжен по стълбите към терасата, завари там четиринайсет студенти от Римския университет, които с появата му започнаха да пеят „Овощните градини на рая“ — уводния сонет в „Светът на ябълките“. Баскъм потрепера. Очите му се наляха със сълзи. Докато надписваше екземплярите им, той помоли Мария да донесе малко вино. После студентите се наредиха един след друг, за да стиснат нечистата му ръка, и се върнаха в автобуса на поляната, който ги бе докарал от Рим. Баскъм погледна планините — те не носеха ободрителна сила, погледна безсмисленото синьо небе. Къде се криеше силата на приличието? И въобще съществуваше ли то? Или върховна истина беше животинската похотливост, която го преследваше? Той щеше да разбере още преди края на седмицата, че най-противната страна на този вид гадост е нейната дебелащина. Баскъм започваше своите неприлични писания с жар и ги завършваше с отегчение и срам. Изглежда, че пишещите порнография следват неумолимо един и същи път, защото той откри, че повтаря онази скучна литература, която съчиняват незрелите и вманиачените. Баскъм написа: „Изповедите на слугинята“, „Меденият месец на бейзболиста“ и „Нощ в парка“. В края на десетия ден той се намираше вече на дъното на порнографския казан. Почнал беше да пише мръсни лимерики4. Написа шейсет и ги изгори. На следната сутрин замина с автобуса за Рим.
Отседна както винаги в „Минерва“ и телефонира на дълъг списък свои приятели, но знаеше, че когато пристигаш без предизвестие в голям град, ще останеш без компания. Не намери никой вкъщи. Поскита из улиците и влезе в една обществена тоалетна, за да се окаже лице с лице с една мъжка проститутка, която демонстрираше стоката си. Той се взря в непознатия с наивността или мудността, присъщи на всеки старец. Лицето на човека беше идиотско — тъпо, опито от наркотици, и грозно — и все пак, застанал там, нагло приканващ, той се стори на Баскъм като ангел с горящ меч, който можеше да срази баналността и да разбие стъклената витрина на делничното. Баскъм бързо избяга навън. Вече се свечеряваше и онова адско изригване на уличния шум, от което се тресат стените на Рим, към залез достигаше връхната си точка. Той попадна в една картинна галерия на Виа Систина, където художникът или фотографът — той беше и двете, — изглежда, страдаше като Баскъм от същата зараза, само че в по-остра форма. Излязъл отново на улицата, той се чудеше дали няма някаква универсалност в половия мрак, обвил духа му. Нима и светът е загубил като него пътя си? Мина край една концертна зала. Афишът отвън рекламираше програма от песни и с мисълта, че музиката може да пречисти сърцето му, си купи билет и влезе вътре. Концертът беше слабо посетен. Когато се появи акомпаниращият, само една трета от местата бяха заети. После на сцената излезе сопраното, разкошна дама с пепелявосребриста коса, облечена в яркочервена рокля. И докато тя пееше „Die Liebhaber der Brücken5“, старият Баскъм се отдаде на своя отвратителен, злополучен навик мислено да я съблича. „Копчетата — подвоуми се той — или ципа?“ Когато тя изпя „Die Feldspar6“ и премина към „Le temps des lilas et le temps des roses ne reviendra plus7“, той се установи на ципа и си представи как откопчава роклята на гърба и как нежно я изтегля през раменете й. При песента „L’amore Nascondere8“ той изтегли през главата й комбинезона, а щом запя „Les rêves de Pierrot9“, успя да откопчае кукичките на сутиена. Сънят му се прекъсна, когато певицата отиде зад кулисите да си направи гаргара, но щом се върна до пианото, той се зае с колана на жартиерите и всичко останало. Преди почивката певицата се поклони и Баскъм гръмко ръкопляскаше, но не за нейните познания по музика и за богатството на гласа й. Тогава сякаш го обзе срам, явен и безмилостен като всяка страст, и той напусна концертната зала и се отправи за „Минерва“, но пристъпът не беше минал. Седна на бюрото в хотела и написа един сонет за легендарната Папеса Йоана. Като техника това бе по-добро от написаните петостишия, но в морално отношение нямаше никакъв напредък. На сутринта взе автобуса за Монте Карбоне и прие на терасата няколко признателни почитатели. На другия ден Баскъм се качи в кабинета си, написа две-три петостишия, после взе от рафтовете някои от трудовете на Петроний и Ювенал, за да види какво е било постигнато преди него в областта, където сега влагаше усилията си.