— И не ми казвай Баз — изръмжа Базилиск.
Скайкарът се изравни и натискът върху тялото на Джейк отслабна внезапно — сякаш бе завивка и някой я дръпна. Той си пое дълбоко въздух и се подпря с две ръце на таблото отпред.
— Предупредих те да закопчаеш колана — изкоментира Базилиск.
— Следващия път го направи навреме — озъби му се Джейк и надникна през извитото стъкло. — Летим! — Оттук се виждаше далеч по-добре, отколкото през прозорчетата на самолетите. Под себе си виждаше градовете като купчинки бели и жълти светлинки, сякаш бяха отражение на звездите отгоре.
— Летим. Все още нищо не си видял — каза Базилиск и завъртя един от екраните към Джейк. На него бе банерът на Villain.net и група символи отдолу — доста повече от последния път. — Понеже си ми любимец, можеш да си избереш четири способности. Екранът е интерактивен.
Джейк се зае да проучи символите. Както и преди на всяка картинка имаше човешка фигурка в някаква поза. От някои фигурки излизаха линии — или от ръцете, или от главата. Джейк разпознаваше някои от символите от видеоигрите, които бе играл у дома — символът за радиоактивност, или онзи, за който бе почти убеден, че означава биологическа опасност. Потръпна при мисълта за него — дали щеше да се покрие с мехури, пълни с гной като някакъв гигантски цирей?
— Какви способности дават?
За пръв път Базилиск се замисли, преди да отговори.
— Хм. Така. Ами, има малък проблем с програмирането на сайта — той се обърна към Джейк, но дори и отблизо чертите на лицето му оставаха скрити в сянката на качулката. — Много от елементите в сайта са крадени и нямаме описание на значението на всички символи. Знаем само няколко. Ще трябва да си напънеш мозъка.
— Крадени? Откъде?
— Да сваляш суперсили през интернет не е като да сваляш любимите си песни, нали се сещаш. Стига въпроси. Просто си избери нещо.
Джейк погледна екрана отново. Без никаква идея какво означават символите той натисна произволно четири от иконите. Както миналия път повърхността на екрана се раздвижи като жива и към челото му се устреми тънко пипало. Усещането не бе приятно, но приключи за секунда.
— Какво си избра? — попита Базилиск развълнувано.
— Хм… Не знам. Натиснах някакви произволни икони.
— Моля? Трябва да обмисляш действията си! Ако действаш без мисъл, може да загубиш живота си.
Джейк хвърли кръвнишки поглед на качулатия силует и не за пръв път почувства силна неприязън към тайнствения Базилиск. Усети, как по ръцете му пропълзяват тръпки, които се насочиха към върховете на пръстите му. Внезапно Базилиск се протегна и натисна едно копче на таблото. Усещането в пръстите на Джейк изчезна.
— Какво направи?
— Активирах заглушителя на сили. Иначе можеше да взривиш скайкара и да се разбием. И тъй като не знаем дали си добил способността да летиш, реших, че рискът не си струва. А и машината няма застраховка.
— Заглушител на сили?
— Потиска суперсилите. — Базилиск бръкна отстрани на седалката си и извади чифт белезници с електронна ключалка. — По принцип, за да заглушиш и най-слабата суперсила, е необходим генератор с размерите на къща, но последното ми изобретение събира всичко в един мъничък чип. Използвах същата технология за тези белезници. Сложиш ли ги на някой супергерой, щрак, и способностите му изчезват. Продадох първата партида на един престъпник Темпест. Дано му свършат работа.
Джейк поклати глава. Това бе лудост. На всичкото отгоре Базилиск явно бе някакъв откачен изобретател, който продаваше творенията си на останалите суперзлодеи.
— Чакат ни няколко часа път — продължи Базилиск, — така че се настани удобно и се наслади на пътуването. Когато пристигнем, ще имаш предостатъчно възможности да си излееш яда!
— Не съм ядосан.
— Ще се ядосаш — промърмори Базилиск с едва доловимо задоволство.
Джейк реши да не задава повече въпроси — и без това надали щеше да получи отговор. Намести се удобно и се взря през стъклото. Вероятно бе най-добре да забрави факта, че не си бе взел паспорта.
Скайкарът потрепери и Джейк усети, как стомахът му се свива. Явно се бе унесъл. Отвори очи и съзря първите лъчи на изгряващото слънце, които надничаха над хоризонта. Усети, че се спускат. Хвърли поглед на часовника си и установи, че са минали над два часа.
Базилиск натисна едно копче на контролното табло. Светна надпис „Автопилот“. Вратите се отвориха едновременно и Базилиск се надигна на седалката си.