— Кожата ми гори! — простена Джейк, без да обръща внимание на обвинението на Базилиск.
— А, както се опасявах, ставаш фоточувствителен.
— Моля?
— Това означава, че ставаш чувствителен към светлината. В случая, към ярките ултравиолетови лъчи, които идват от слънцето. Близо сме до екватора. Тук слънцето е по-горещо откъдето и да е другаде по света.
— Но защо? Преди никога не съм бил фото… каквото там беше.
Базилиск се поколеба.
— Понякога има странични ефекти при дълго ползване на суперсилите.
Джейк се намръщи.
— Ти каза, че няма странични ефекти!
— Много са редки — отбеляза Базилиск равнодушно. — Връщаш се вкъщи до фаза три.
И така, Джейк се озова на борда на набързо закърпения скайкар и потегли към дома си. Последните думи на Базилиск го накараха да размишлява по време на полета.
— Дръж си главата наведена и не споменавай за това пред никого! Скоро ще говорим.
Наясно беше, че техните непочтени планове не бяха нещо, което да обсъжда с приятелите си. Не схващаше обаче защо трябва да си държи главата наведена.
Джейк пристигна вкъщи и влезе направо във всекидневната, където родителите му гледаха телевизия. Тъкмо да изрече предварително приготвената лъжа какво беше правил с приятелите си, когато майка му го погледна загрижено.
— Добре ли се чувстваш?
— Да, защо?
— Изглеждаш много блед. Сякаш си болен. Добре ли спа?
Джейк я увери, че е спал добре, и тръгна да излиза от стаята, но погледът му беше привлечен от новините.
Водещият съобщаваше за опит за банков обир в града предния ден. Внезапната вълна на насилие в страната беше принудила полицията да организира въоръжени патрули. Точно един от тези въздушни патрули се беше опитал да осуети отвличане. Преследването предизвикало суматоха, каза репортерът, но както Джейк забеляза, не се споменаваше фактът, че колата му беше летяща.
След това картината се смени с размазана снимка на самия Джейк. Беше кадър в едър план как виси от скайкара, показваха го толкова отблизо, че да не си личи, че е във въздуха. Въпреки размазания образ, ясно си личеше, че е Джейк.
Стомахът му внезапно се обърна от страх. Родителите му гледаха репортажа, без да направят връзка между образа на екрана и сина им. Но Джейк беше сигурен, че всеки момент ще забележат.
Говорителят продължи с обяснение за зрителите, че заподозреният е издирван както за отвличането, така и за банковия обир.
— Полицията смята, че той е въоръжен и опасен — продължи говорителят, гледайки в камерата. Джейк се почувства така, сякаш обвинителният му поглед го прониза. — Не се приближавайте до него и ако имате някаква информация, която да спомогне за ареста му, обадете се в полицията, колкото се може по-скоро. Обявена е награда.
Телефонът звънна. Погледът на Джейк се стрелна към него, но краката му отказаха да помръднат. Майка му се протегна и вдигна.
— Ало? — каза тя.
Джейк знаеше, че това е моментът, в който родителите му щяха да разкрият тайната. Моментът, в който новооткритият шанс в живота му щеше да се изплъзне от ръцете му.
Но майка му се разсмя гръмогласно. Беше една от нейните колежки, която се обаждаше с някаква клюка.
Джейк избяга от дневната и се скри в леглото си с нарастващ ужас. Странеше от всички в неделя и избягваше всякаква телевизия или новинарски уебсайтове. Проверяваше пощата си редовно, но нямаше нищо от Базилиск.
Не е честно, помисли си той, зависеше от един злодей. Базилиск вече го беше излъгал веднъж за страничните ефекти, какво ли още щеше да направи? Джейк просто не му вярваше.
Струваше му се крайно невероятно, но очакваше с нетърпение да се върне на училище утре. Каквото и да е, само да се разсее от маниакалните мисли.
Джейк настръхна, когато мина покрай вестникарския павилион на господин Пател и видя най-отпред националния ежедневник с увеличената му снимка в скайкара. Вече беше Публичен Враг Номер Едно. Джейк разгледа снимката и с облекчение заключи, че нямаше да е лесно да го разпознаят на нея.
Поуспокоен, той влезе през портала на училището. Както обикновено, всички се отдръпваха да му направят път, но този път им беше благодарен. Откакто се бе събудил, беше валяло силно и сега въздухът беше нетипично топъл за сезона. Майка му се беше оплаквала от ненормалното време цяла сутрин. Той нямаше нищо против да се намокри, защото облаците скриваха слънцето и кожата му не го щипеше толкова.