Выбрать главу

Или пък скандално известен.

По-късно в часа по информатика Джейк започна с неудоволствие задачата, която му беше поставена — да проучи как малък, местен бизнес би могъл да се развие посредством електронна търговия.

И тогава една мисъл го връхлетя внезапно. Базилиск беше споменал, че произхожда от Канбера, Австралия. Джейк се напрегна да си спомни как беше казал, че се е наричал. Пръстите му потропваха по бюрото, докато се ровеше в паметта си, и когато вдигна очи забеляза, че Гадняра бързо отмести поглед. Джейк наклони монитора си, така че Гадняра да не може да го вижда. Приятелят му се опита да не реагира, но Джейк не пропусна да забележи, че лицето му се намръщи.

Бейкър, това беше. Скот Бейкър. Джейк написа името и мястото в Гугъл заедно с други ключови думи, които биха му помогнали да намери информация: АРМИЯ, ЗЛОПОЛУКА.

Търсачката разбърка огромната си база данни за части от секундата и показа над сто хиляди резултата. Само един съвпадаше напълно с ключовите думи „Скот Бейкър Армия Злополука“. Джейк кликна върху него.

Появи се сканирана страница от вестник „Канбера Таймс“ със статия, която показваше снимка на млад войник в пълна бойна униформа. Заглавието беше: „Местен герой убит при странен инцидент“. Джейк се зачете нататък, но информацията беше непълна: явно ставаше дума за някакъв военна цистерна за доставки, която се беше преобърнала на пътя; войникът е бил премазан под нея. Това не помогна много на Джейк.

— Убит? — промърмори Джейк. — Нещо не е както трябва тук.

След като се увери, че учителят не беше зад гърба му, Джейк се върна към Гугъл, написа ключовите думи „Базилиск суперзлодей“ и натисна „Ентер“. След секунди се появиха няколко съответствия, но бяха все стари новини със заглавия от типа на: „Поредица от терористични атаки на мним блюстител на реда на име Базилиск“. Придружаващите ги истории не разкриваха много подробности, но казваха, че престъпленията все още не бяха разкрити.

Джейк щеше да затвори първоначалната статия, когато нещо привлече вниманието му: датата. Нещо, свързано с датата го притесняваше. Върна браузера назад към историята за Скот Бейкър. Погледът му беше привлечен моментално към датата, отпечатана в долната част на страницата — Бейкър беше умрял две години след статията, споменаваща мнимия злодей Базилиск.

Базилиск се беше появил дълго време преди злополуката в Австралия. Суперзлодеят отново беше излъгал Джейк.

Джейк беше чувал за кражбите на самоличност, когато един човек използваше името и адреса на друг и по този начин успешно отнемаше самоличността му, за да измъкне пари от кредитни карти и банкови сметки. Точно заради това баща му настояваше да унищожават всичко, преди да го изхвърлят. Дали по тази причина Базилиск беше взел името на мъртвец?

Джейк натисна мишката и изчисти статиите от екрана. Чувстваше се предаден, въпреки че част от него не можеше съвсем да разбере защо. В крайна сметка Базилиск беше суперзлодей — предполагаше се, че лъже. Но това малко предателство нарани Джейк повече, отколкото би искал да си признае.

Джейк огледа класната стая и видя един нов ученик да го зяпа. Дали беше разбрал какво беше направил Джейк? Джейк ставаше все по-параноичен. Дори и момчето да беше разбрало какво правеше той, за него това нямаше да означава нищо. Ако Джейк не внимаваше, щеше да започне да се стряска и от собствената си сянка.

Звънецът за обедното междучасие освободи Джейк и той с изненада забеляза, че Гадняра изчезна в тълпата, без да каже и дума. Джейк почувства облекчение, защото в този момент нямаше желание да разговаря — прекалено много неща имаше на главата. Вместо да прекоси училищния двор, той предпочете да поеме към стола по мрежата от коридори в главната училищна сграда. Никой никога не минаваше по този маршрут. Но така щеше да избегне клюкарите и сочещите с пръст.

Когато и учениците, и учителите излязоха, стъпките на Джейк отекнаха по дългия коридор, който беше отрупан с табла за съобщения, плаката и отворени наполовина врати на класни стаи. Сградата беше стара, белите гипсови тавани бяха целите напукани и на тях просветваха флуоресцентни лампи.

— Хей, ти! — извика го някой отзад.