Джейк спря и се обърна. В края на коридора стоеше новия ученик от часа по информатика. Беше много по-дребен от Джейк, в ръце държеше отбранително купчина книги, а на лицето му беше изписано странно равнодушно изражение.
— Какво искаш, дребен? — каза Джейк грубо.
Въпреки ръста си, момчето беше озадачило Джейк. Дори хората, които го познаваха добре, биха се замислили, преди да го повикат.
Може би искаше автограф?
Момчето се запъти безстрашно към него.
— Ти си Джейк Хънтър.
Беше по-скоро изявление, отколкото въпрос. Джейк усети, как настръхна и очите му се свиха подозрително. Телефонът му завибрира в джоба — без съмнение Големия Тони и другите се опитваха да го открият.
— Кой пита? — попита Джейк, когато момчето се приближи.
— Значи ти си най-новият чирак на Базилиск?
При споменаването на името, кръвта на Джейк се смрази. Спомни си, че хлапето седеше до него, докато ровеше из интернет. Навярно оттам беше видял името.
— Изчезвай, гнидо! — каза Джейк и обърна гръб на момчето.
— О, не мисля така, Хънтър.
Джейк замръзна. Гласът беше станал по-дрезгав и той чу, как книгите се разпиляха по земята. Телефонът му продължи тихичко да вибрира в джоба му, той си пое дълбоко въздух и се обърна.
Хлапето ставаше по-високо и по-слабо. Ризата му се впи в тялото му, докато торсът му се стесняваше и увеличаваше. Ръцете и краката му сега бяха по-дълги. От удължените му пръсти се подаваха малки, извити нокти на хищник. Маратонките му се превърнаха в широки крака на влечуго. Пухкавата му кожа стана на петна и люспи, а главата му се превърна в нещо кошмарно — сориан, древен гущер с широки черни очи и дебел подут език, който се показваше от устата му. Само за секунди момчето се беше превърнало в двуметрово, вретеновидно влечуго, което стоеше прегърбено на два крака и извиваше тънката си опашка, за да пази равновесие.
Джейк направи крачка назад със смаяно изражение.
— Какво, по дяволите, си ти?
Човекът гущер отговори с глас, който сякаш дереше като шкурка.
— Сякаш не знаеш! Наричат ме Хамелеон и като теб притежавам някои… — езикът му се стрелна навън — … таланти. И съм дошъл за теб! — посочи го Хамелеон с тънкия си остър нокът.
— Чакай малко — Джейк вдигна ръце, търсейки начин за бягство. — Мисля, че сме на една и съща страна.
Хамелеон се изсмя дрезгаво.
— Една и съща страна? Не се бъркай от външния ми вид, Хънтър. Аз съм от добрите! Двамата с Базилиск ми скроихте страхотен номер. Трябваше дори да се сприятеля с Блюстителите, а те не са особено приятна компания.
— Как ме откри? — Джейк се задъха. Въпросът беше безсмислен, но се опитваше да спечели време, докато оглеждаше коридора за нещо, което да му послужи като оръжие.
— Учените в Индия ни дадоха доста добро описание, русокоско. За Базилиск вече знаехме. Беше оставил обичайното — вкаменените тела и прах. Новият ти приятел е доста безмилостен. Взриви партньорката ми, когато саботирахме плана му.
Изражението на Джейк явно беше издало изненадата му.
— О, не си ли чул? Отдавна се знаем — откакто отвлече дъщерята на президента на САЩ. Трябваше по-внимателно да избираш другарчетата си, Хънтър. Заклел съм се да сломя Базилиск и тъй като ти му помагаш, ще направя същото и с теб. Не знаем къде се крие Базилиск в момента, но когато засякохме скайкара във въздушното пространство тук и ти разруши бойния самолет „Тайфун“, разбрахме, че сме на прав път. Бърза справка с необичайните новинарски истории от типа на „Учител се подлага на психиатрично лечение, защото твърди, че негов ученик е светел и е запалил класната стая“ и открих училището. После трябваше да се уверя, че наистина си ти. Това, че използва публичен компютър, за да търсиш информация за Базилиск, беше толкова глупав ход, че не можах да повярвам на късмета си.
— Ти си просто един Шерлок Холмс — изпръхтя Джейк.
— И ето ме тук, за да те предам на правосъдието.
Хамелеон направи крачка напред. Ноктите му изтракаха по стария паркет. Джейк се напрегна и се втурна през отворената врата на близката класна стая. Мушна се под едно бюро точно когато Хамелеон влезе шумно в стаята и се хвърли върху бюрото извън погледа на Джейк.
Джейк спря да диша и усети ударите на сърцето си. Бюрата в класната стая бяха дълги и бяха събрани за групови занимания на малки острови насред стаята.
— Ще се правим на невидими, така ли? — изсъска Хамелеон.