Джейк чу слабо потропване на ноктите и бюрото над него се премести леко, когато Хамелеон застана върху него. Колкото се може по-тихо, Джейк се промуши през процепа между бюрата и се скри под друга група маси точно когато един люспест юмрук раздроби дървото и сграбчи въздуха на мястото, където преди миг беше стояла главата му.
— Знам, че си тук, Хънтър. Подушвам вонята ти!
Телефонът на Джейк отново завибрира, което му даде идея. Като последен отчаян ход можеше да се обади в полицията. Никой не го беше разпознал от снимката по новините, така че си струваше да предположи, че и полицията нямаше да се досети, и можеше да вкара този ненормалник зад решетките.
— Не можеш да се криеш вечно, Хънтър — подхвана Хамелеон. Джейк извади късмет, задето Хамелеон смяташе, че той още притежава суперсили, иначе щеше да натроши всички бюра и да го намери.
Джейк извади телефона си — палецът му посегна да набере номера на полицията. Но щом видя екрана, той се поколеба — беше получил три съобщения от Villain.net.
С трепереща ръка отвори първото: беше само връзка към някакъв уебсайт. Джейк едва се сдържа да не се удари по главата от собствената си глупост — телефонът му можеше да сърфира в мрежата. Защо не се беше сетил по-рано?
Треперейки, той натисна връзката и на екрана се появи умалена версия на Villain.net. Иконите бяха твърде малки, за да се видят ясно, но за Джейк беше без значение. Той насочи джойстика произволно към тях и започна да натиска.
Бюрото над него се отмести и героят скочи върху му. Ноктите му се появиха на ръба на бюрото, последвани от обърнатата му надолу глава. Той погледна право в Джейк и вертикалните му зеници си свиха ликуващо.
— Ето те. Тъкмо си останал без сили, предполагам?
— Пак пробвай — изръмжа Джейк, протягайки ръце, за да изстреля струя от… нещо. Но челюстта му се разтегна болезнено и от нея право към Хамелеон се изстреля черен рояк с ужасяващо жужене. Струята прекъсна и Джейк отвратено изплю безформената маса. Когато погледна към Хамелеон, му се догади. Беше издишал огромно количество мухи, които кръжаха около Хамелеон и се опитваха да го ухапят по люспестата кожа. Езикът на Хамелеон се изстреля навън и с две протягания погълна рояка.
Джейк беше раздразнен.
— Що за глупава суперсила беше това?
— Трябва да проявяваш повече старание какво избираш — изсъска Хамелеон с удоволствие.
Джейк се разгневи и усети, че дланите му се загряват. Той ги протегна отново с надежда. Този път произведе ослепителен изстрел, който се заби от долната страна на бюрото. Разумът стигна на Джейк точно колкото да се дръпне настрани в мига, в който масата над него подскочи към тавана, оставяйки огнена диря. Хамелеон седеше върху нея, яздейки я през цялото време, преди да се вреже в плочките и да падне върху един шкаф. Купчини упражнителни тетрадки се разпиляха по земята.
Джейк се изправи, докато Хамелеон стенеше, избутвайки овъгленото бюро, което го беше притиснало. Докато Джейк успее да реагира, Хамелеон се изви като серпантина, скочи на крака и застана пред Джейк като победител в боксов мач.
— Не е зле — изсъска гущерът, изплювайки храчка кръв на пода. — Но нека ти покажа нещо наистина впечатляващо.
Хамелеон се обърна. Опашката му се завъртя и започна да се удължава и да се увива около Джейк като боа. Ръцете на Джейк бяха притиснати плътно до тялото му и въздухът му излезе. С мощно движение Хамелеон вдигна Джейк от земята и го притегли към себе си.
— Само още малко да стегна и ще загубиш съзнание — предупреди Хамелеон и затегна хватката си, изтръгвайки още едно стенание от Джейк. — Не се тревожи, Хънтър, аз съм от добрите, така че няма да те разфасовам, както твоят господар уби моята партньорка.
— Каквото и да е направил, аз нямам нищо общо! — поде Джейк, като дишаше учестено.
— Искам да си отмъстя. Направил си лош избор, хлапе. Няма начин да се измъкнеш!
БАМ! Нещо тежко се сгромоляса върху главата на Хамелеон и го събори рязко, принуждавайки го да пусне Джейк. Той падна на колене и опашката му си върна обичайния размер. Джейк моментално протегна и двете си ръце напред и изстреля още един ослепителен светлинен заряд, с който помете Хамелеон от пода и го запокити през стъклото на прозореца право в бодливите храсти навън.
Джейк напълни дробовете си с въздух. Погледна към спасителя си. Гадняра стоеше с пожарогасител в едната ръка и втрещено изражение.
— По-добре да се омитаме оттук, преди това нещо да се е върнало. А после ще има много да обясняваш, приятелче.