Разкриване на плана
Сухото изпукване на юмрука на Кокала изкара Джейк от състоянието на полусън. Беше се приютил под едно дърво, докато дъждът шибаше клоните му. Гадняра, Кокала и Големия Тони стояха на разстояние от него, но не смееха да погледнат настрани.
— Все още не вярвам на нищо от това — изписка Кокала.
— Изобщо не ми пука — отвърна Джейк.
Гадняра беше измъкнал бандата от училище и им беше казал какво беше видял. Джейк попълни празнините, като тайничко се радваше, че най-после може да говори за случилото се. Но те го залях с въпроси и той започна да съжалява, че си е отворил устата. В крайна сметка, защо трябваше и те да се забавляват с Villain.net?
След това друга мисъл се промъкна в главата му. Хамелеон знаеше кой е той. Значи и Блюстителите знаеха. Домът му вече не беше в безопасност. Как щеше да обясни това на родителите си? Изпита силна тъга. Всичките тези пъти, когато се беше връщал от училище с лоши оценки, временно изключване и на няколко пъти със сърдитите родители на деца, които беше закачал — никога не беше изпитвал угризения.
Но сега изпитваше.
Сега осъзнаваше, че действията му щяха да ги наранят по начин, който беше дълбок и много личен. Новините щяха да ги съкрушат и да ги разстроят както никога преди. Какво ли щяха да направят? Да го изхвърлят от къщи? Да се откажат от него?
— Ти извънземен ли си? — попита Големия Тони със страхопочитание.
Джейк го погледна невярващо. Останалите се разсмяха.
— Това ми каза той! — изтърси Големия Тони.
— Извънземен? За това ли ме смяташ? Знаеш ли колко откачено звучи?
Смехът на Гадняра внезапно се изпари.
— Точно колкото това, че си се качвал в летяща кола или си се бил с някакво хлапе, което се е превърнало в гущер.
Усмивката на Джейк изчезна.
— Момчета, повярвайте ми. Това е нещо, в което не искам да се забърквате.
— Малко е късно. Не мислиш ли? — отвърна Гадняра, пристъпвайки нервно от единия крак на другия.
Джейк погледна право в тях. Отново обясни с въздишка:
— Вече ви казах. Аз съм това, което наричате суперзлодей — той трепна, осъзнавайки колко неубедително беше прозвучал. — Свалих няколко сили от интернет и отвлякох онзи собственик на галерия… — Той замълча.
Кокала и Големия Тони сякаш не се нуждаеха от допълнително убеждаване.
— Ти ли си бил? — каза Големия Тони със страхопочитание. — Еха, онзи банков обир…
Джейк се ядоса.
— Каква банка?
Големия Тони премига изненадано.
— Националната банка на главната улица беше ограбена оня ден. Майка ми ми беше отворила сметка там… чакай малко. Ти нищо не си ограбвал, нали?
— Не, не съм! Не съм бил аз!
Големия Тони го изгледа подозрително.
— Крадците взривили половината улица, но ченгетата ги спрели да не се измъкнат с пет милиона! Заради това всеки град в страната е в състояние на тревога. Навсякъде има хеликоптери, въоръжени полицаи…
— Аз извърших само отвличането — сопна се Джейк. — Това е моята претенция за слава!
Гадняра запази мълчание за миг, опитвайки се да вникне в нещата.
— Значи, онзи гущер хлапе, той супергерой ли беше? Затова ли те нападна?
— Да — сви рамене Джейк.
— И колко такива суперпичове съществуват?
— Много — избоботи един нов глас. Всички се обърнаха и видяха Базилиск.
— Какъв шантав костюм — каза Гадняра.
Очите под качулката на Базилиск лумнаха.
— Намесил си приятелите си, Хънтър?
Джейк се поколеба. Сякаш баща му го хокаше.
— Нямах избор. Гадняра тук ми спа… ъъъ… помогна, когато един ненормалник ме нападна.
— Хамелеон. Чух, че е по петите ти, опитвайки се да ни открие. И както виждам се е справил добре. А ти си оставил пълна бъркотия зад себе си.
— Млъкни — изрепчи се Джейк и вдигна пръст към Базилиск. — Чух достатъчно за това от ненормалника. Не ме почвай и ти. Трябва някой да ми отговори на няколко въпроса.
Той чу, че момчетата от бандата рязко си поемат дъх в готовност за бой. Джейк очакваше Базилиск да го повали на земята с опакото на ръката си, да отприщи някаква сила по него или поне да изкрещи. Вместо това той скръсти ръце.
— Какво искаш да знаеш?
— Знаел си, че Хамелеон се е приближавал към мен?
— Затова ти изпратих съобщението на телефона. Силите, теглени от телефон, не са толкова мощни, колкото обичайните, но са по-добре от нищо. В противен случай сега щеше да си в ръцете на Хамелеон.
— И щеше ли да дойдеш да ме измъкнеш? — попита Джейк, въпреки че вече знаеше отговора.
Базилиск не обърна внимание на въпроса.
— Силите ти щяха да са изчезнали досега. Все още работим за отстраняване на недостатъците при ползването на мобилната технология. За наш късмет Хамелеон не е наясно с този модерен подход към суперсилите. Такива като него наричаме Първични.
— Първични?
— Тези, които са добили силите си по естествен начин, а не чрез сваляне.
— Като теб. Той каза, че иска да те види мъртъв.
— Още ли? Той е страховит враг и, предполагам, е бил внимателен с теб, за да може да разбере доколко представляваш заплаха. Следваща ви среща ще бъде далеч по-нецивилизована. Но точно сега имаме по-важни неща за правене. Ела!
Гадняра пристъпи напред.
— Откъде мога да сваля тези сили?
Джейк се намръщи и застана пред него.
— Почакай, ами семейството ми?
— Какво за семейството ти? — промърмори Базилиск.
— Ако Хамелеон ме проследи, ще разбере къде живея. Искам да съм сигурен, че няма да нарани семейството ми.
— Семейството ти е в безопасност.
— Откъде знаеш?
— Блюстителите не убиват невинни хора. Работата им изисква да се стараят обществеността да не разбира за суперсилните. Тайната не би се запазила, ако те я обсъдят с родителите ти.
Джейк не отстъпваше, не знаеше дали да му вярва. Базилиск тръгна напред и го сграбчи за ръката. Джейк се опита да се изтръгне, но злодеят беше твърде силен.
— Ами те?
Базилиск хвърли поглед към тримата приятели.
— И те могат да дойдат. Следващата стъпка ще бъде съвместна мисия. Ако искаш компания, не виждам защо да не вземеш някои вещи за еднократна употреба? Хванете се един за друг!
Гадняра се изсмя.
— К’во? Да се държим за ръце? Ти за к’ъв ме мислиш?
Базилиск се наведе заплашително над него.
— В момента си просто един изпълнител. Хващайте се за ръце, или оставате!
Големия Тони хвана ръката на Кокала. Кокала му хвърли отровен поглед и го отблъсна, вместо да го хване за рамото. Джейк се протегна и сграбчи рамото на Гадняра.
— Защо правим това?
— Проследили са скайкара, затова повече не можем да го използваме. Налага се да се телепортираме до базата.
Малко преди да се телепортират, на Джейк му се стори, че видя буреносните облаци на хоризонта внезапно да сменят посоката и да образуват фунията на торнадо. Изведнъж той си спомни Доктор Темпест и неговата машина за климат. В този момент насред гората изтрещя гръмотевица и петте фигури изчезнаха в мигновен проблясък.