— А каква е главната операция? — прошепна Гадняра.
— После ще ти кажа — отвърна Джейк.
Базилиск включи сателитна карта на света.
— Първата задача е да се придружи един експерт по дълбоко сондиране, който е предложил услугите си, на определена цена разбира се, до бреговете на Персийския залив. — Картата се смени със снимка от въздуха на петролна платформа край бреговете на Обединените арабски емирства. — Това е проста операция по изваждане. — Той се обърна и погледна Джейк. — Или поне беше, преди да привлечеш вниманието на Блюстителите. Сега съществува рискът там да изчаква нападателен отряд.
Джейк се намръщи, засрамен, че Базилиск го беше изложил пред приятелите му за втори път.
— Може би, ако ме беше предупредил отрано, това нямаше да се случи. — Наложи си да се успокои. — И какво ще правим?
— Аз ще се разправям с тях. Ти и твоите лакеи имате много по-важна задача.
Това прозвуча съмнително. При положение че непрекъснато се оплакваше от немарливостта на Джейк, сега Базилиск му поверяваше нещо важно? Освен ако не беше поредната лъжа, както псевдонимът Скот Бейкър. Може би беше опасно и Базилиск не искаше да рискува собствения си живот? Недоверието на Джейк към злодея нарастваше и той не можеше да се отърси от чувството, че събитията все повече излизаха от контрола му.
— Ще заминете за Москва, Русия. По-точно до Червения площад и ще се срещнете с този човек.
Той плъзна сателитната карта на север и се спря на Москва. Отстрани на екрана се появиха няколко снимки. Изобразяваха един и същ човек, сниман на различни места. Беше на средна възраст и плешив. На носа му бяха закрепени тъмни, дизайнерски очила, а на врата му висяха няколко реда ланци.
— Кой е той?
— Името му не е важно, а и то се променя на всеки две седмици. Просто запомнете лицето, така изглежда в момента. То също се променя. Той ще ви очаква. Когато се срещнете, дайте му това куфарче.
Базилиск махна към един от техниците и той донесе плоско, черно куфарче. Базилиск го отвори и устите на момчетата увиснаха. Беше пълно с пачки банкноти.
— Откупът? — попита Джейк.
— По-голямата част. Поне каквото кръвосмучещите сондаджии не изсмукаха от мен. Точно един милион и половина.
Базилиск хвърли поглед към Гадняра, който посегна към парите.
— Не си и помисляй! Дайте му парите и той ще ви даде експлозива. После се телепортирайте обратно тук.
Гадняра избърса потните си длани в дънките. Хрумна му една идея.
— Ако ще трябва да ходим с Хънтър, ще получим ли и ние някакви суперсили?
Базилиск се разсмя.
— Силите са за тези, които смятаме за достойни. Вие сега сте негови наемници и можете да се забавлявате с този факт.
Суперзлодеят отиде при купчина дълги, зелени сандъци, номерирани с печат отстрани. Отвори единия, разкривайки таен оръжеен запас.
— Оръжия! — изпищя Кокала, чийто глас отново беше изтънял.
— Много специални оръжия — каза Базилиск и извади едно от тях. — Мое малко изобретение. Наричам ги пушки със смола.
Злодеят насочи пушката към Големия Тони и стреля почти от упор.
Снегът падаше и заличаваше линията между земята и хоризонта. Вече беше натрупал поне двайсет сантиметра около ботушите на Джейк и той трябваше да потропва с крака, за да се стопли. Никое от момчетата не беше облечено подходящо за толкова студено място. Базилиск им беше раздал ръкавици, чисто черни униформи и съответните черни палта, които стигаха до коленете им и покриваха пушките със смола. Това обаче не ги топлеше особено.
Големия Тони потърка ребрата си. Все още го боляха от изстрела на Базилиск. Пушката беше изстреляла гъста, лепкава топка, която се беше разпростряла по гърдите му, обхващайки цялото му тяло, и го беше приковала на пода като муха в кехлибар. Демонстрация на мощното, но не и смъртоносно оръжие, беше пояснил Базилиск.
След това беше завел Джейк до компютърния терминал, за да може да избере силите си, и го инструктира как да ползва умението да се телепортира.
Ако Джейк докоснеше другите, те щяха да се телепортират с него. Оставаше му само да прочисти съзнанието си и да мисли за мястото, където искаше да отиде. Не само името — трябваше да има ясна представа къде се намира това място по света и как точно изглежда. Базилиск му беше показал снимки на тихи странични улички близо до Червения площад. Беше опасно внезапно да се появи насред известния площад, където със сигурност щеше да има полиция, пешеходци и туристи с фотоапарати.