Независимо от чувствата си Джейк се опомни и се включи в гонитбата с грейнало лице. Тръпката на лова, помисли си той.
В часовете Джейк се забавляваше, като замерваше останалите ученици в стаята с мокри парченца сдъвкана хартия. Учителите го стрелкаха с поглед подозрително, но с годините Джейк бе усъвършенствал уменията си и оставаше неразкрит.
В обедната почивка бандата обикаляше из двора подобно на стадо акули около риф. Днес обаче учениците стояха настрана и навън не беше особено забавно. Затова четиримата отидоха да ритат топка на празното игрище. Разбира се, един от учителите веднага забеляза невинното им занимание и им се развика да се махат от игрището.
Както винаги, помисли си Джейк. Щом се занимаваха с нещо безобидно, всички викаха по тях, но когато нарочно започваха някое сбиване, винаги им се разминаваше. За Джейк това бе доказателство, че справедливостта е по-скоро идея, отколкото реалност.
Информатиката бе един от малкото часове, в които Джейк се засичаше с Гадняра. Джейк скришом бе влязъл в интернет, за да разгледа сайта на любимата си рок банда „Айрънфист“. Тъкмо се бе зачел във форума, където феновете щедро възхваляваха новия им албум, когато Гадняра се наведе към него и го дръпна за ръкава.
— Виж само… — прошепна той заговорнически и вдигна един USB стик.
— Какво има на него? — попита Джейк.
— Компютърът на чичо ми има вирус. Съвсем нов е и антивирусната му програма не го е уловила. Съсипал е всичко на диска — документи, музика, снимки… Всичко е изтрито. Без да знае, когато се опитал да си спаси нещата, копирал и вируса тук. Да проверим ли какво ще стане, ако го включим към компютрите на училището.
Джейк се опита да се сдържи, но се изсмя на глас. Учителката го изгледа, но трябваше да оправи монитора на една ученичка. Сривът на училищната компютърна мрежа би бил ужасно провинение и съответно — страхотен номер, ако успееха да се отърват.
— Добре. Давай!
— Тогава го включи на твоя компютър — рече Гадняра и пъхна стика в ръката на Джейк.
— Не става! Ако разберат, че съм бил аз, ще ме изключат!
— Е, и?
Джейк знаеше, че родителите му не биха му го простили. Погледна към момчето до него, което сверяваше написаното на лист хартия с отговорите на екрана. Без да се замисля, Джейк сграбчи листа, смачка го на топка и го запрати през стаята. Момчето го изгледа със смесица от страх и учудване. Поколеба се и после, без да каже и дума, се надигна от стола си, за да вземе топката хартия.
В мига, в който момчето им обърна гръб, Джейк мушна стика в компютъра му. Остави го за няколко секунди с надеждата, че вирусът ще се копира от само себе си, и го изскубна в момента, в който момчето взе листа, завъртя се и тръгна плахо към мястото си.
Джейк и Гадняра се ухилиха и трескаво впиха поглед в екраните пред себе си. С крайчеца на окото си Джейк видя, че момчето разгъва смачкания на топка лист, без да осъзнава, че вирусът вече бе превзел компютъра му. Джейк реши да си провери пощата, докато чака.
Момчето погледна екрана си и вдигна вежди. На мястото на курсора се бе появил пясъчен часовник, който означаваше, че компютърът е зает с нещо. Той пробва да раздвижи мишката. Никакъв резултат.
Джейк написа паролата си и влезе в пощата си. Имаше няколко писма от страницата на „Айрънфист“, както и едно от Големия Тони — снимка на шимпанзе на мотоциклет. Джейк поклати глава. Големия Тони непрекъснато препращаше някакви безсмислици на приятелите си с увереността, че след като са се сторили смешни на него, безспорно ще развеселят и тях.
— Мис Кембъл? — обади се момчето плахо.
Джейк погледна екрана на компютъра му. Мишката сама пробягваше по него и отваряше всяка папка, над която застанеше. Програмите се отваряха една след друга и скоро екранът бе задръстен от купища нови и нови прозорци. Сякаш в компютъра се бе вселил разгневен полтъргайст.
Джейк потисна задоволството си и отвори поредния имейл. Озадачи се — името на изпращача бе същото като неговото. Под името „ДЖЕЙК ХЪНТЪР“ стоеше и заглавието на имейла:
„Джейк, ела с мен и стани велик!“
Джейк хвана мишката.
— Мис Кембъл! — момчето извика толкова силно, че всички се обърнаха към него. — Мисля, че в компютъра ми има вирус! — на екрана прозорците продължаваха да се отварят с такава скорост, че той започна да примигва.