Джейк се завъртя бавно, очите му станаха червени, сякаш някой му беше сложил цветни филтри. Промени се цялото му възприятие — виждаше ясно през дрехите на Гадняра и най-малките енергийни струйки, които протичаха по тялото му и се трупаха в мозъка му, който приличаше на мравуняк. Джейк нямаше време да се чуди.
Гадняра остана с отворена уста от демоничния вид на Джейк — кожата му беше бледа като снега, а очите му светеха в червено. Ръката на Гадняра увисна и насочи пушката към земята. Той долови ужасен глас зад рамото си и дълбоко в съзнанието си разбра, че беше на Кокала.
— Застреляй го! Бързо!
Мозъкът на Гадняра проработи отново и той вдигна пушката точно в мига, в който Джейк му се нахвърли.
От ръката му излязоха сребърни концентрични кръгове и се разпростряха около Гадняра, като го замразиха на място. Беше заобиколен от глава до пети с многобройни, пулсиращи обръчи. Гадняра изкрещя; силата на пулсирането нарасна до момента, в който въздухът се взриви навътре и дори падащият сняг беше засмукан на мястото, където беше стоял Гадняра.
Червената мъгла се вдигна, оставяйки Джейк в пълен шок. Той се взираше в собствените си ръце.
— Какво му направи? — изкрещя Кокала, отдръпвайки се назад. — Уби го!
Джейк нямаше представа дали го беше убил, но внезапно си спомни, че Кокала беше подкрепял предателството на Гадняра. Той вдигна заплашително ръце към него.
— Защо не разбереш сам? — изръмжа Джейк.
Очите на Кокала се разшириха като чинии. Той хвърли пушката на земята, обърна се, подхлъзна се по заледения сняг и побягна с всички сили. Джейк въздъхна дълбоко. Щеше да е забавно да види как Кокала ще се оправи в Русия без пари, паспорт и каквито и да е познания по езика.
Джейк осъзна, че Големия Тони стоеше до него и се присмиваше на Кокала, който падаше и се пързаляше, докато бягаше.
— Ха-ха! Виж го! Нещастник!
Джейк се обърна към него. Очите му бяха станали отново нормални. Големия Тони спря да се смее и когато видя мрачния поглед на Джейк, вдигна ръце да се предаде.
— Нямах представа какво са намислили. Кълна се! Искаха да ме оставят с теб, не помниш ли? Дори ме нарекоха дебел!
— Да вървим. Веднага! — изръмжа Джейк.
Те поеха обратно към Червения площад и към якия мъж, който изобщо не беше помръднал. Джейк едва стигаше до широките му рамене. Той посочи куфарчето.
— Нося парите.
Здравеняка кимна леко и тръгна. Без да разберат какво да направят, Джейк и Големия Тони го последваха към катедралата. Когато се приближиха, Джейк забеляза малка улица до нея, където чакаше черна лимузина със запален двигател. Мъжът почука на стъклото и то се смъкна с леко свистене. Вътре седеше мъжът от снимките на Базилиск. Огледа Джейк от горе до долу и заговори със силен руски акцент.
— Ставате все по-млади. Носиш ли парите?
Мъжът взе с окичените си със златни пръстени ръце куфарчето, което Джейк му подаде. Щракна ключалката и небрежно прегледа пачките, след което кимна със задоволство. Обърна се отново към Джейк.
— Кажи на шефа си, че както обикновено беше удоволствие да работя с него. Стоката е в багажника. Не се тревожи, аз на практика притежавам полицията тук. Никой няма да те безпокои.
Джейк беше трепнал при думата „шеф“ и реши, че ще трябва да си изясни нещата с Базилиск, щом се върне. Момчето кимна бързо на мъжа и отиде отзад при багажника на лимузината, който се отвори автоматично.
Вътре имаше черна раница. Джейк внимателно дръпна ципа и двамата с Големия Тони дълго се взираха вътре. Бомбата беше с формата и размерите на футболна топка с няколко щифта, които излизаха от нея и я крепяха да не се преобърне. От едната страна имаше изход, където най-вероятно се включваше детонаторът. Нямаше електронен екран с модерен брояч, както бяха виждали по филмите. Едно нещо беше ясно — отстрани на устройството имаше познат жълт предупредителен знак, изобразяващ три триъгълника, излизащи от малък кръг: символа за радиация.
Джейк току-що беше купил атомна бомба.
След това познат шепнещ глас, идващ изотзад, го накара да изпита ужас.
— Горе ръцете, Хънтър! Или този път няма да ти се размине!
Обратно в действителността
Оранжевото слънце стоеше на хоризонта като презряла кайсия. Огромно на фона на пустинята, то потъна зад пясъчните дюни на Обединените арабски емирства и на още по-далечната Саудитска Арабия. Базилиск не съзерцаваше небесното шоу, а извисяващата се петролна сонда, която стоеше в спокойните води на Персийския залив. От комина излизаше огнена струя — гореше отпадната газ и служеше за светлинен сигнал.