— Ще умреш точно както твоята партньорка! — изрева Базилиск. — Но преди това може да погледаш разгръщането на плана ми със съзнанието, че не можеш да го спреш!
Джейк изпъшка и се отблъсна от стената, избутвайки скайкара, който се претърколи настрани със скриптене. Машината избухна в пламъци и изпълни пещерата с мъждива светлина. Джейк усети, че мускулите на ръцете му се надуха мощно и ноктите му се прибраха в пръстите. Реши, че сигурно притежава невероятна сила, щом беше отместил тежкия скайкар.
Огледа се из помещението и прецени ситуацията. Хамелеон лежеше по гръб сред отломките от плота и изглеждаше зашеметен.
Базилиск се интересуваше повече от речта, която произнасяше пред героя, отколкото от убиването му. Той задейства малкия контролен панел отстрани на ядрената сонда. Машината забръмча. Лазерите се активираха и озариха с проблясване купола от вътрешната страна, фокусирайки енергията си върху прозрачната му повърхност. Куполът започна да свети, а силно загрятият въздух около него се превърна в мъгла.
— Какво правиш? — изкрещя Джейк. — Това не е според плана!
Джейк беше погълнат от действията на Базилиск и никой от двамата не забеляза Хамелеон, който се размърда и потърка чело, а после се подпря на лакътя си.
Героят с ужас осъзна, че Базилиск беше задействал машината.
— Не! Всички ни ще убиеш!
Още преди Базилиск да се обърне към него, Хамелеон запрати едно огнено кълбо и го уцели право в гърдите. Джейк наблюдаваше едновременно с ужас и възхищение как злодеят отлита на двайсетина метра през пещерата и се забива в стената с пламнало наметало и качулка. Базилиск се затъркаля по земята, за да потуши пламъците, като крещеше.
Джейк трябваше да помогне на Базилиск, но щом пристъпи напред, Хамелеон се обърна и се прицели в него с огнено кълбо. Джейк отскочи право нагоре, все още без да знае какви суперсили беше вкарала в тялото му лекарката. Дали летенето беше една от тях?
Извади късмет. Изстреля се като ракета, а огненото кълбо порази стената под него. Момчето протегна ръце с надеждата да разполага със сила за изстрелване, но само удари с всичка сила тавана с главата си. Не беше погледнал накъде полита и ударът го зашемети за кратко. Джейк падна насред горящите останки от скайкара. Шасито се смачка и при падането му. От сблъсъка Джейк се върна в съзнание и се търкулна настрани, за да не изгори.
— Време е да спрем с игричките, Хънтър — изръмжа Хамелеон. — Предпочитам да те отведа жив.
Джейк беше замаян. Докосна главата си — косата му беше влажна и лепкава и когато дръпна ръката си, тя беше покрита с кръв.
Хамелеон направи крачка към него, но се поколеба, защото шумът от машината се усили. Куполът вече светеше като ярка звезда и изпращаше топлинни вълни, които всички усещаха. Каменната настилка под сондата съскаше и пукаше като мазнина в тиган.
— Базилиск! — изкрещя Хамелеон. — Спри машината!
Джейк знаеше, че трябва да действа бързо. Когато вниманието на Хамелеон се отклони, той скочи на крака и пъхна едната си ръка под горящото шаси на скайкара, а с другата хвана изкривената рамка на прозореца му. Повдигна машината без никакви усилия.
Хамелеон хвърли поглед към Джейк, който вдигаше над главата си нещо с тежестта на пикап. Изплю кръв от устата си и се втренчи в Хамелеон.
— Ти ми отне семейството! Няма как да те оставя жив! — Джейк изпита омраза както никога преди. Натрупаната скръб и болката от предателството струяха от него. Въпреки всичките заплахи, тормоз и грубиянско поведение, Джейк никога не беше мислил, че е способен на убийство. Но сега съзнанието му бе заето от една-единствена мисъл.
Да убие Хамелеон.
Джейк разтвори крака, изпъшка и захвърли горящия скайкар по супергероя. Хамелеон беше прикован на място от полетялата към него развалина. Все едно го блъсна автобус. Инерцията го помете и го запрати с всичка сила към една от вратите.
Момчето наблюдаваше постижението си. Сърцето му биеше силно. Изпод отломките се виждаше да стърчи само единият крак на Хамелеон. Потрепна няколко пъти и остана неподвижен.
Джейк преглътна с усилие. Дали току-що беше убил един супергерой? Разтърси го чувство за вина, но се овладя, когато се сети за болката, която Хамелеон му бе причинил. Героят не биваше да закача семейството му.
Джейк погледна ядрената сонда, която започваше да слиза надолу, след което изтича при Базилиск, който беше потушил пламъците. Ръцете на злодея бяха въгленовочерни. Голяма част от наметалото и качулката му бяха изгорели, но той все пак успяваше да покрие лицето си. Дишаше с хриптене.