Базилиск погледна екрана, после върна поглед върху Джейк.
— Ако не действаме веднага, след няколко минути Блюстителите ще щурмуват базата и ще провалят всичко, което съм постигнал.
— Не ме интересува. Искам да науча всичко сега.
Базилиск въздъхна и този път Джейк улови отегчението, което премина по лицето му.
— Ако стигнат дотук, така и няма да разбереш как завършва твоята история, Хънтър. В момента в теб е съсредоточена повече сила, отколкото можеш да си представиш. Само ти можеш да ги спреш. После ще имаме време за разговори.
Ето отново, помисли си Джейк, поредната заповед. Отново ме командори и ми нарежда какво да правя. За миг му се прищя да си беше в училище. Там поне можеше да се заяжда с по-слабите от него.
Изведнъж Джейк застина. Здравият разум повеляваше да не се заяждаш с някого, който е по-силен от теб самия. Освен ако този някой нямаше представа, че е по-силен.
Дали беше по-силен от Базилиск?
Злодеят току-що каза, че Джейк не осъзнава силите си. Никога не бе опитвал да го заплаши физически, нито да го принуди със заплахи за семейството му, за разлика от добрите. Като се замисли, Джейк си даде сметка, че се бе въвлякъл в тези събития доброволно. Не бе посмял да се опълчи на Базилиск, независимо към колко дълбоки води го тласкаше той.
Изведнъж му стана пределно ясно, че просто го беше страх от Базилиск. Бе го страх, че ще наруши равновесието в отношенията им, ако го предизвика. Джейк беше жертва на същия онзи страх, който възпираше децата, които тормозеше в училище, да отвърнат на ударите му. Той не беше от метал и едно здраво кроше би го прегънало на две, както всеки човек. Именно страхът караше глупавите деца да се свиват пред него и да търпят тормоза.
А сега Джейк се бе озовал на тяхно място. Бе станал жертва на гамен.
— Не! — чу той собственият си глас. Твърдостта на тона му накара Базилиск да се замисли. — Искам да знам кой точно си ти! Без повече плоски измишльотини!
Базилиск осъзна, че е притиснал Джейк прекалено силно. Отново закрачи напред-назад, като от време на време хвърляше поглед към екрана.
— Наистина ли искаш да знаеш кой съм? Нима мислиш, че това ще ти помогне по някакъв начин?
— Целият съм в слух.
Базилиск продължи с въздишка:
— Бродя по тази планета от много години. От векове. Може да се каже, че съм безсмъртен.
— Не можеш да умреш?
— Мога, но открих как да измамя старостта — просто се прераждам от тяло в тяло. Това е моята сила. Моята дарба. Трупам познание от векове и съм доста способен учен и както всеки учен и аз имам тясна специалност. Моята е генетиката. Тя ми позволи да изследвам способностите си и да установя как точно действат те. Вникнах в точния процес на прераждането едва през шейсетте години на двайсети век.
Базилиск направи пауза и в главата му нахлуха спомени от онова време. Джейк се опита да си го представи през шейсетте — с панталони чарлстон и дълга хипарска коса. При мисълта почти се усмихна.
— Генетичните ми изследвания изиграха ключова роля за изработката на Villain.net — продължи Базилиск. — Споменах, че в някои отношения сайтът си е чиста импровизация. Настроих го да променя човешкия генетичен код, така че потребителят да може да трупа и да използва суперсилите. Във Фондация „Герой“ обаче се бяха справили с този проблем далеч по-удачно. Те не страдаха от страничните ефекти, с които се сблъсквахме ние. Тогава намерих лесно решение, което, изглежда, работеше. Създадох метод на базата на способността за възстановяване на собствените ми ДНК вериги, който неутрализираше злокачествените ефекти.
Джейк кимна с разбиране. Бе впечатлен от необичайната пъргавина на ума си и се зачуди дали не е придобил и свръхинтелигентност.
— Така че, когато някой си свали някаква несполучлива способност, неговата ДНК я поправя вътре в тялото му и премахва проблемните странични ефекти?
— Именно. Но тъй като с теб имаме една и съща ДНК структура, когато ти използваш Villain.net, се получава припокриване. При теб способностите бяха далеч по-силно развити, по-силни дори и от първоизточника — способностите на Първичния. Това обаче си има цена. Тялото ти се изтощава от опитите да овладее излишъка от енергия и при липса на постоянен източник на енергия просто угасваш. Поради припокриването при теб възстановяването не действа.
— Тоест, ти си ме убил — процеди Джейк с горчивина.