— Не ме ли разбираш, Хънтър? Никой не знаеше, че ще се случи. В Съвета предполагаха, че ще загинеш, но умението да увеличаваш силата на способностите си бе непредвидено. Свойство, от което и двете страни се нуждаят отчаяно. Хамелеон не се тревожи толкова за бомбата. Интересува се повече от теб. Уверявам те, че в момента нямаш приятели нито от едната, нито от другата страна. Освен мен.
При тази мисъл Джейк почувства празнина отвътре.
— Избрах те още при раждането ти и те наблюдавам от много време, като деликатно направлявах постъпките ти отдалеч с надеждата, че ще се превърнеш в боец, а не в страхливец като останалите ти приятели.
Джейк се нуждаеше от време, за да осмисли цялата информация. Значи умението да усилва способностите си бе уникално, но то не обясняваше защо двамата имаха една и съща ДНК. Какво бе направил Базилиск?
— Сър! Времето изтича! Вече са на брега — извика техникът. — Ако няма да ги спираме — при това той изгледа Джейк многозначително, — да евакуираме базата и да активираме самоунищожението — и отново насочи вниманието си към Джейк. — Ти решаваш, Хънтър.
— Как така още при раждането ми? И защо аз?
Базилиск вече губеше търпение, но си наложи да се успокои и закова поглед в Джейк.
— Както казах, имам умението да надхитрям смъртта, като приемам чужда ДНК. Една малка доза е достатъчна, за да освежи тялото и ума ми. Умирах. Трябваше спешно да възстановя генетичното си състояние. Родителите ти разказвали ли са ти как си се родил?
— Мама ме е родила на път за болницата.
— По случайност бях наоколо. Колкото по-млада ДНК си набавя, толкова по-дълго я ползвам. Новороденото бебе е за предпочитане пред тийнейджър или възрастен човек. Осигурява ми няколко години повече. Упойващият газ ми помогна да се справя с родителите ти, докато си набавя ДНК от китката ти.
Джейк погледна китката си. По рождение имаше кръгъл белег.
— Да, извинявай. Бързах. Един от страничните ефекти на генетичното обновяване е, че приемам физическите характеристики на донора — затова и си приличаме. Ще остана такъв, докато не дойде време отново да се променя, което ще бъде скоро, както си личи по външния ми вид. Времето ми отново изтича. Може да ме наречеш генетичен вампир, ако искаш, но поне се грижа за своя донор. Затова те наблюдавах и направлявах развитието ти, за да станеш волеви и независим.
— Ти си ме направил груб и злобен? — изръмжа Джейк. — Искаш да кажеш, че ти си ме превърнал в страшилище, което тормози всички?
— Със сигурност имам значителен принос. Приятелите ти са същински тъпи гаменчета. Аз ти помогнах да станеш мислещ човек с качества на водач. Как иначе момче от такова любящо семейство може да се превърне в чудовище? — В последните му думи отекна подигравателна нотка.
— Ти ми съсипа живота!
— Не. Дадох ти шанс, който иначе не би имал никога! — Базилиск заби пръст в екрана. — Те са хората, които съсипаха живота ти, обявиха те за издирване и ти отнеха семейството! При това мислят, че правят нещо добро. Както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения. Тях трябва да спреш!
Единственото, което Джейк искаше, бе да се нахвърли върху Базилиск и да го направи на пух и прах, но така много въпроси щяха да останат без отговор.
— Всяка твоя дума е била лъжа!
— Понякога се налагаше да поизкривя истината.
— Каза ми, че името ти е Скот Бейкър, от Австралия. Пълна лъжа!
— При всяко възстановяване се нуждаех от достоверна самоличност, с която да пътувам по света. Понякога заемам самоличността на някой мъртвец: присвоявам си документите му, банковите сметки и тям подобни. Как иначе да съхранявам парите си? Би ли се доверил на банка, която е собственост на злодеи? Понякога лъжата е по-лесна от истината. Но това, че трябва да попречим на Блюстителите, не е лъжа. Моля те, Хънтър. Направи го!
Джейк се поколеба. Нямаше изход, но не възнамеряваше да остави Блюстителите да го хванат. Измери Базилиск с поглед и се измъкна от командната зала без нито дума повече. По пътя надяна ръкавиците си.
Втурна се по коридора, а умът му работеше трескаво. Идеше му да се разплаче от цялата тази несправедливост. Не бе плакал от много време, но и сега не бе подходящият момент. Насочи мисълта си към самосъхранението. Можеше ли да обърне процеса? После се сети, че както злодеите, така и героите искаха да експериментират с него. Какво му оставаше?
Как се нарича някой, който е останал без изход?
Джейк влезе в хангара и се приготви да излети отвесно нагоре през отвора в тавана. Вниманието му бе привлечено от нещо — скайкарът бе преместен, а от тялото на Хамелеон нямаше и следа.
— Не! — извика Джейк, застана на мястото, където беше колата, и се огледа.
Имаше петно кръв, но не се разбираше накъде е избягал героят. Сега обаче това бе проблем на Базилиск. Надяваше се да стигне до Хамелеон преди него.
Джейк се съсредоточи върху задачата си в момента. Трябваше да спре нападението на плажа. Силата потече в жилите му, той усети затопляне и се стрелна нагоре в небето.