Сондата вече бе само на няколко метра под него. Джейк ловко се завъртя и падна на крака, след което възседна ядрената бомба, прикрепена в средата. Техниците на Базилиск бяха съобразили да прикрепят електронен брояч към бомбата.
Оставаше му малко повече от минута.
— Как се обезврежда ядрена бомба? — изрече той гласно. После си спомни жичката, която бе дръпнал Базилиск. Пръстите му се устремиха към единствените две жици, които свързваха сондата с бойната глава. Когато ги разгледа, го обзе отчаяние.
И двете бяха черни. Тоест червената и синята жички изглеждаха еднакви през суперзрението му. Сякаш бе далтонист.
— По дяволите! — изруга Джейк и се опита да изключи способността си. Без успех. Ако избереше погрешната жичка, бомбата щеше да избухне между краката му.
Обви бойната глава с ръце и дръпна. Металните скоби, които я държаха, проскърцаха, но не я пуснаха. Джейк дръпна отново, но краката му трепереха от непрекъснатото спускане надолу. Все едно се опитваше да вдигне нещо в носещ се шеметно надолу асансьор.
С последна вибрация сондата нахлу в огромна подземна пещера и се понесе свободно през пространството с Джейк върху корпуса й.
По дъното на пещерата течеше плътна река от магма, която влизаше през отвор от едната страна и излизаше през друг отсреща с грохот, от който ушите му заглъхнаха. Всичко наоколо бе осветено от пъкленото червено сияние на разтопената скала; неимоверната горещина започна да пари по кожата му и обгори веждите и косата му. Добре, че термощитовете на сондата омекотяваха горещината — Джейк бе сигурен, че иначе щеше просто да се изпържи до смърт. В носа му нахлу кисела миризма и той усети, че от ноздрите му рукна кръв от жегата.
Без да се замисля, той полетя във въздуха над сондата и я хвана под себе си над магмената река. Благодарение на изключителната си сила не изпусна машината, но тя не беше достатъчна, за да я повдигне.
Беше в безизходица.
Ако пуснеше ядрената сонда в магмата, тя нямаше да се стопи — щеше да продължи пътя си надолу, но Джейк нямаше да може да я последва. В същото време обаче не му достигаше сила да я изтегли нагоре.
Джейк погледна брояча и потисна пристъпа на паника. Промуши ръка под главата и щом пусна другата си ръка, тежестта на цялото устройство го повлече към сигурна смърт.
Джейк извади ноктите си и замахна яростно към металната скоба, която държеше главата. Разлетяха се искри и Джейк се почувства, сякаш бяха изтръгнали ноктите от пръстите му. Погледна надолу и откри, че все пак е успял да отчупи парче метал. Сондата се снижи, върхът й докосваше повърхността на магмата.
Очите на Джейк смъдяха от горещината и от дима. Замахна отново и една от скобите се счупи. Сондата се спусна още по-надолу и към него се понесоха пръски разтопена скала. Една капчица се лепна на подметката на ботуша му и гумата се стопи със съскане.
Джейк вече бе само на половин метър над магмата. С всички сили замахна към оставащата скоба. Ноктите му разкъсаха метала и сондата падна в огнената течност с плясък.
Вече с по-малко тегло Джейк се изстреля нагоре като тапа, стискайки бойната глава под мишница. Стените на тесния тунел профучаха покрай ушите му. В дупката на пода на хангара над него вече се процеждаше лава.
Без да спира Джейк прелетя през нея и се стрелна към отвора в тавана.
Тъкмо изскочи над земята и вулканът изригна отново. Част от стената на кратера се килна и лавата бликна към входа на базата и към джунглата. По целия остров избухнаха пожари, но Джейк нямаше време да се наслаждава на този феномен.
На километър и половина над острова той застина във въздуха. В ръката си държеше ядрена бойна глава, на чийто брояч оставаха не повече от петнайсет секунди, а не знаеше как да го спре.
Джейк нямаше нищо за губене. Не бе достатъчно бърз, че да се измъкне от експлозията. Напрегна волята си и през тялото и ръцете му пробяга радиоактивна вълна. Ръцете му засияха с неземна зелена светлина. Обшивката на бойната глава се стопи при допира на радиоактивните му ръце. Вулканът избълва поредна струя лава в небето и тя плисна недалеч от Джейк.
Той усети вибрациите на бойната глава, когато електронният ключ активира синтеза. Натисна главата по-силно и бръкна дълбоко в нея с пръсти. После изсумтя, напъна всеки мускул в тялото си…
И я разполови.
Сложните компоненти и радиоактивните частици, които почти бяха слепнали от мощния му радиоактивен натиск, се пръснаха във всички посоки и паднаха обезвредени в океана.