Отново се замисли за границата между герой и злодей, но въпросът бе сложен. Базилиск беше злодей, който искаше да взриви ядрена бомба, за да унищожи останалите злодеи, а Хамелеон беше герой, който без никакво колебае беше заличил спомена за него у близките му и не бе проявил и капка милост към хората на Базилиск — беше ги избил.
Хамелеон беше използвал Джейк, за да се добере до Базилиск, а Базилиск пък го беше използвал в опита му да унищожи Съвета на злото. А сега добрите щяха да използват Джейк като опитно зайче.
Мразеше и двете страни. Изглежда, единствената справедливост се криеше в него самия. Обеща си да не позволява на никого повече да го използва и всяка следваща суперсила или слава, ако изобщо се сдобиеше с такива, да бъде само за него. Нямаше да се откаже от плановете си за бягство от затвора, а после щеше да открие всички и от двете страни, за да ги накара да си платят за стореното.
Щяха да проклинат деня, когато са чули името Джейк Хънтър.
Джейк се отпусна и с наслада се замисли за отмъщението. В този момент усети нещо твърдо под възглавницата си. Бръкна отдолу и измъкна малък мобилен телефон. Примига учудено.
На него имаше едно-единствено съобщение.
Джейк го отвори. Започна да чете, а устните му се разтеглиха в широка усмивка.
Бъдещето изведнъж бе добило изключително интригуващ оттенък…