Кракът на Джейк подритна празна туба и той застина на място. Тубата издрънча в тишината с неестествено силен звук. По гръбнака на Джейк плъзнаха тръпки и той бе готов да се закълне, че температурата изведнъж спадна.
— Поздравления, Хънтър — промълви глас в мрака зад него.
Джейк се завъртя. Колелото му падна на земята, а гаечният ключ се изхлузи от колана му. От сенките долетя бавно, подигравателно ръкопляскане. Звучеше, като че някой удряше тухли една в друга.
— Много добре. Рефлекси като на котка — продължи гласът.
— Кой си ти? — запита Джейк.
— Новият ти най-добър приятел.
Въздухът се раздвижи и от тъмните сенки изплува силует. Бе доста по-висок от Джейк. Меката лунна светлина се отразяваше от металните пръчки покрай краката му, които се скриваха в черни ботуши, покрити със закопчалки. Ръцете му бяха голи и изглеждаха като от камък. Непознатият бе облечен в матовочерни дрехи, но дори и в полумрака си личеше, че тялото му е доста мускулесто. На раменете му висеше късо черно наметало, което проблясваше на лунните лъчи като змийска кожа. Главата му бе скрита под голяма качулка и лицето му не се виждаше. Непознатият наклони глава и изгледа Джейк преценяващо. После скръсти ръце със звука на стържещи един в друг камъни.
Джейк се изпъчи, въпреки че му се щеше да се метне на колелото и да отпраши нанякъде.
— Казвай ми Базилиск! — гласът на силуета отекна драматично между сградите.
Джейк от години се подиграваше на всеки, който носеше глупаво име и не сдържа усмивката си.
— Базилиск? Що за име е това?
— Име, което заслужава уважение!
Базилиск пристъпи напред. Ботушите му изтропаха тежко по земята и той се възправи в цял ръст. Джейк онемя. Не бе осъзнал, че досега силуетът е бил приведен. Базилиск вероятно бе висок поне два метра; овалните му очи блестяха с неоновосиня светлина изпод качулката.
Джейк не успя да потисне ахването си от уплаха, отстъпи назад и вдигна гаечния ключ в ръка. Базилиск се разтърси от суховат смях.
— Прекрасно. Див и агресивен. Тези черти ще ти бъдат полезни.
— Ако направиш още една крачка, ще те цапна по главата! — предупреди Джейк.
От пръста на Базилиск изригна ярък лъч светлина, не по-дебел от конец. Щом докосна ключа, той се нажежи до червено и задимя в ръката на Джейк. Момчето го пусна с писък.
— Как го направи? — попита Джейк, докато смучеше изгорените си пръсти. — Случайно да си добил способностите си от някой уебсайт?
— Не. Така съм се родил. Но писмото беше от мен. Получи дар. Временно, просто за да го изпробваш. Наблюдавах те.
— Защо?
— Видях, че впрегна гнева и жаждата за отмъщение в силите си. Хареса ми как подпали класната стая — гласът на Базилиск прозвуча замислено. — Но спечели черна точка, задето измъкна онзи досаден учител в безопасност. Все пак се справи отлично — остави чувствата да определят действията ти. Контролираният гняв е най-могъщото оръжие.
Въпросите на Джейк заваляха един след друг.
— Веднага ми кажи какво точно си ми направил! Има ли странични ефекти? Радиоактивно отравяне? Ще ми се случи ли отново?
Базилиск го изгледа мълчаливо.
— Как ти се отрази? Мисълта, че контролираш подобна разрушителна мощ?
Джейк не очакваше подобен въпрос. Трябваше да признае, че когато осъзна, че той е запалил огъня, през тялото му бе преминала тръпка. Бе почувствал и ужас, но реши, че не трябва да показва слабост пред непознатия.
— Беше много приятно. — Джейк се зачуди дали е подбрал точните думи.
— Това е в кръвта ти. Властта над способностите ти е част от твоята същност. От това, в което си се превърнал. Способността да владееш, е заложена в теб. Малцина я притежават.
— Така ли? — рече Джейк скептично, въпреки че самочувствието му бе набъбнало.
— Уебсайтът Villain.net е портал, който канализира гнева и страха ти. Ако го използваме разумно, с теб ще станем непобедими. Няма да имаш само една сила. Представи си стотици способности на твое разположение.
Джейк бързо преценяваше наум възможностите — мисловна гимнастика, с която не бе свикнал. Базилиск не изглеждаше като мекушавите добротворци, които бе виждал по филмите. Напротив, изглеждаше като съвършения злодей. В ума на Джейк се надигнаха противоречиви мисли. Разбира се, на страната на добрите винаги бе скучно, но силуетът пред него вещаеше неприятности. А Джейк познаваше неприятностите добре.