Константин Спиров
Светът полудява
Как ли ще изглеждат компютърните пирати и хакерите, след около хиляда години?
"Когато се говори за една реална историческа личност, винаги трябва да се прави разлика между доказаните исторически факти и ореола от митове и легенди, който неизбежно се създава около нея. Опасността от митологизиране на историята е особено голяма в днешни времена, във времето на интензивно развитие на бялата и черната магия, както и множество други психоденически науки. (…)
Историците, които твърдят, че Доктор Хак е имал някакви магически способности, обикновено не си дават сметка за един много важен факт — въпросната личност е получила своето образование в едно от последните средища на Точната Мисъл — Рандомалфския технически университет, и то няколко години, преди Големия Крах.
„Светът се разпада“ — мислеше си преподавателят в Рандомалфския технически университет Ксиланд Осемнадесети, докато четеше своята поредна лекция по основи и архитектура на изкуствения разум. „Интересно — от година на година студентите стават все по-странни. Мислят си за какво ли не — поезия, секс, философия… Само когато трябва да напрегнат за малко мисълта си и да се съсредоточат… Майко Вселено — сякаш някакво ужасно проклятие се е стоварило върху тях.“
Докато съзнанието на Ксиланд правеше тези ужасни изводи, устата продължаваше да говори:
— И така, вече доказахме, че ако във нашия изкуствен разум сме вложили определено количество от аксиоми A-1, A-2 … A-n, в такъв случай на всяко съзнание Dx може да се съпостави точно една теория с минимална степен на противоречивост Rnx(A-k1, A-k2 … A-kn), където k1, k2 … kn e произволна пермутация на числата от 1 до n, или с други думи, семантична подредба по важност на аксиомите…
И за да да не изглежда нашето изложение лишено от определена практическа стойност бих желал да отбележа, че при конструирането на съвременните роботи, първата работа на инженерите е да пресметнат Rnx, и да определят и изследват възможността за грешка.
От задните редове на аудиторията се чу басов глас и Ксиланд с ужас разбра, че това отново е Доктор Хак.
— Секунда, професоре, аз не можах да разбера какво значи „да изследват възможността за грешка“, след като сам казахте, че за определяне на противоречивостта на една теория се работи само с приблизителни методи?
Този път Ксиланд избухна:
— Уважаеми колега, след като изобщо не слушате какво говоря, защо не ме оставите, поне веднъж, ей така за разнообразие да си довърша изложението до край. Да изследват възможността за грешка означава, разбира се, да съставят таблица с противоречията във теорията по ред на вероятностите, за да определят коя от аксиомите да се игнорира във всеки един от случаите. За да не могат разни безотговорни субекти като Вас да разбиват защити чрез изкуствено създаване на противоречия.
— Но професоре, инженерите могат да изследват само краен брой противоречия — тези с максимална вероятност.
— Ми да, разбира се, колега. Ако изведнъж вместо две, на планетата Рандомалф изгреят три слънца, а вие се превърнете във легендарната птица — Феникс и се устремите към въпросното трето слънце-фантом, университетския биоробот може изведнъж да се подчини на вашата воля. Но в никой друг случай, помнете ми думата.
Аудиторията аплодира професора. Такова шоу по време на лекция не се беше случвало от цели няколко дена. А като се има предвид характера на Доктор Хак, предстоеше и още.
— Но професоре — извика Доктор Хак — аз вече СЪМ преодолявал защитата на университетския биоробот. Ако искате през междучасието да направя малка демонстрация…
— Ставате за смях, колега и много добре знаете това. Вие не можете да го направите, просто защото това не е възможно!
— Добре, през междучасието ще видим — сви рамене Доктор Хак.
Професор Ксиланд също сви рамене. За негова радост, до края на часа аудиторията беше даже по-тиха от обикновено — може би защото предварително изпитваше удоволствие от красивата сцена, която Доктор Хак смяташе да разиграе през междучасието.
От дните на своето най-ранно детство, Доктор Хак непрекъснато изпитваше необходимостта да разрушава. Във всеки момент неговите ръце въртяха някакъв предмет, който щеше да съществува най-много още 5 минути, краката му тъпчеха и разлепваха мокета, а тялото му злобно се люлееше върху обречения стол. Твърдата му вяра, че с помощта на Науката, Волята и Разума спокойно може да сложи цялата Вселена в джоба си и дори да остане още толкова място, недвусмислено подсказваха, че някой от прародителите му в Първобитната епоха трябва да е бил, я ядрен физик, я компютърен вирусолог…