Три часа по-късно Юна прекосява „Кунгсбрун“ и изминава кратката отсечка до главната сграда на полицията. Качва се с асансьора до осмия етаж, почуква на вратата на кабинета на Карлос Елиасон и сяда на масата, където вече чакат колегите му Петер Неслунд, Бени Рубин и Магдалена Ронандер.
— Юна, аз съм много разбран човек, но вече ми дойде до гуша — казва Карлос, докато храни своите рибки лъчеперки.
— Националните спецчасти, а? — ехидно се ухилва Петер.
Магдалена седи мълчаливо с поглед, забит в масата.
— Помоли за извинение — допълва Карлос.
— Задето се опитах да спася живота на едно малко момче ли? — пита Юна.
— Не, защото знаеш, че си сгрешил.
— Извинете — казва Юна.
Петер се изхилва и по челото му избива пот.
— Ще те отстраня — продължава Карлос. — От всякаква служба, докато не приключи вътрешното разследване.
— Кой ще поеме случая? — пита Юна.
— Предварителното разследване на убийствата в „Биргитагорден“ получи понижен приоритет и по всяка вероятност ще…
— Вики Бенет е жива — прекъсва го Юна.
— И по всяка вероятност — продължава Карлос — прокурорът още утре следобед ще вземе решение да закрие цялото разследване.
— Тя е жива.
— Стегни се, по дяволите! — намесва се Бени. — И аз гледах видеозаписа и…
Карлос му прави жест да замълчи, след което казва:
— Нищо не сочи, че охранителната камера зад бензиностанцията е заснела именно Вики и момчето.
— Оставила е съобщение на телефонния секретар на майка си онзи ден — отвръща Юна.
— Вики няма телефон и майка ѝ е мъртва — със сериозен тон се обажда Магдалена.
— Юна, станал си небрежен — със съжаление в гласа казва Петер.
Карлос се прокашля, поколебава се, но след това си поема дъх.
— Изобщо не намирам това за забавно — произнася бавно той.
Петер поглежда с очакване шефа си, Магдалена се е вторачила в масата с пламнали бузи, а Бени рисува драскулки на лист хартия.
— Ще си взема един месец отпуск — казва Юна.
— Добре — изпъшква Карлос бързо. — Това решава…
— Ако първо получа позволение да вляза в един апартамент — доизказва се Юна.
— В един апартамент ли?
Лицето на Карлос помръква и той сяда зад бюрото си, сякаш сетните сили са го напуснали.
— Закупен е преди седемнайсет години от посланика на Чешката република в Швеция… Той го е дал на двайсетгодишната си дъщеря.
— Забрави! — въздъхва Карлос.
— Но дъщерята не е използвала апартамента от дванайсет години.
— Това няма никакво значение… Докато е собственост на лице с дипломатически имунитет е в сила член двайсет и едно.
Без да почука, в стаята влиза Аня Ларшон. Русата ѝ коса педантично е прибрана на кок и си е сложила лъскав блясък за устни. Отива при Карлос, поглежда го и прави жест към бузата му.
— Имаш мръсно петно на лицето — казва тя.
— Брадата ми ли? — със слаб глас пита Карлос.
— Моля?
— Може би съм забравил да се избръсна — отбелязва Карлос.
— Не ти отива.
— Така е — съгласява се той със сведен поглед.
— Трябва да говоря с Юна — казва Аня. — Свършихте ли?
— Не — отговаря Карлос с колеблив глас. — Ние…
Аня се накланя над бюрото. Червените пластмасови перли на огърлицата ѝ се полюшват в огромната цепка между гърдите ѝ. Карлос потиска импулсивното си желание да каже, че е женен, когато погледът му попада право в деколтето на Аня.
— Да не би да си напът да изпаднеш в нервна криза? — пита Аня с интерес.
— Да — потвърждава той тихо.
Колегите им гледат със зяпнали уста, когато Юна става от стола и последва Аня навън в коридора.
Продължават до асансьорите и Юна натиска копчето.
— Какво искаше, Аня? — пита той.
— Ето че пак си много напрегнат — казва тя и му предлага карамелен бонбон в хартийка на ивички. — Исках само да кажа, че Флура Хансен ми се обади и…
— Имам нужда от разрешително за обиск.
Аня поклаща глава, развива хартийката на бонбона и го пъхва в устата му.
— Флура искаше да върне парите…
— Тя ме излъга — прекъсва я Юна.
— Сега иска само да я изслушаме — обяснява Аня. — Флура каза, че имало свидетел… Всъщност звучеше наистина уплашена и повтори, че трябва да ѝ вярваш, че не иска пари, иска само да я изслушаме.
— Трябва да вляза в апартамента на „Волмар Юкскулсгатан“.
— Юна — въздъхва Аня.
Тя развива хартийката на още един карамелен бонбон, подава го и нацупва устните си. Той лапва бонбона, Аня се разсмива доволно и бързо маха хартийката на още един бонбон. Веднага го поднася към устата му, но е закъсняла, Юна вече е влязъл в асансьора.