Помисля си, че от другата страна на хладилното помещение би трябвало да има врата към товарната площадка откъм улицата.
124
На късата страна на червено-кафявата постройка има черна метална врата, която е подпряна да стои отворена с навит на руло вестник.
Бяла пластмасова табела съобщава: МЕСО ЗА МАГАЗИНИ НА ЛАРШОН.
Вики отива до нея, спъва се в изтривалката за обувки и отваря вратата. Когато влиза, от наранената ѝ ръка по вестника на земята покапва кръв.
Трябва да намери Данте. Това е единственият ѝ план.
Без да си прави труда да се крие, тя влиза в съблекалня с дървени пейки, поставени пред червени, очукани ламаринени гардеробчета. От плакат, залепен с тиксо на стената, се усмихва Златан Ибрахимович. В нишата на прозореца са поставени няколко пластмасови държача за чаши за кафе и брошура от Съюза на работниците от хранителната промишленост.
През стените се чува вик. Това е мъж, който вика за помощ.
Вики се оглежда в съблекалнята, отваря едно гардеробче, измъква няколко прашни найлонови плика, отваря следващото, продължава напред, поглежда в кошчето за боклук, вижда, че измежду старите торбички с енфие за смучене и хартийки от бонбони има празно шише от безалкохолно.
Мъжът изкрещява отново, по-уморено.
— По дяволите! — прошепва Вики, изважда стъкленото шише и го стисва здраво в дясната си ръка, докато излиза през другата врата, и се озовава в прохладно складово помещение с товарни палети и опаковъчни машини.
Притичва колкото се може по-тихо в посока към голяма гаражна врата. Когато подминава палети с опаковани с найлон кутии, с ъгълчето на окото си долавя движение и се спира.
Търси с поглед и вижда една сянка да се мести зад оранжево-жълт електрокар. Диша тихо и се прокрадва до возилото, подпира се с ръка на него, заобикаля го и забелязва един мъж, приведен над вързоп, поставен върху одеяло.
— Лошо ми е — казва тънко детско гласче.
— Можеш ли да се изправиш, малкият? — пита мъжът.
Вики пристъпя крачка към тях. Мъжът се обръща и тя вижда, че това е Тобиас.
— Вики? Какво правиш тук? — усмихва се изненадано той.
Вики се приближава озадачено.
— Данте? — пита тя предпазливо.
Момчето я поглежда, сякаш не може съвсем да различи лицето ѝ в тъмна стая.
— Вики, заведи го до камиона — казва Тобиас. — Идвам след секунда…
— Но аз съм…
— Просто направи каквото ти казвам и всичко ще е наред — прекъсва я той.
— Добре — отговаря тя беззвучно.
— Не се мотай — бързо тръгвай с детето към колата.
Личицето на момчето е сиво, то пак ляга на одеялото. Натежалите му клепачи се затварят.
— Ще трябва да го носиш — въздъхва Тобиас.
— Да — отговаря Вики, пристъпва напред и разбива стъкленото шише в главата на Тобиас.
Отначало той изглежда просто изненадан, олюлява се и се свлича на едно коляно. Попипва се по главата с недоумение, вижда парченцата стъкло и кръвта по ръцете си.
— Какво, по дяволите, правиш…
Вики го удря с все сила с острите остатъци от шишето, ударът попада отстрани на шията му. Тя завърта бутилката и усеща топлата кръв по пръстите си. Гневът, който я изпълва, е толкова мощен, че я опиянява. Яростта гори като прегрята лудост. Замахва отново и улучва дясната му буза.
— Не биваше да пипаш момчето! — изкрещява тя.
Прицелва се в очите му и удря. Тобиас протяга ръце наслуки и я хваща за яката, дръпва я към себе си и я удря с юмрук в лицето. Вики се олюлява назад, полезрението ѝ се стеснява и пред очите ѝ причернява.
Докато пада, успява да си спомни мъжа, който бе платил на Тобиас. Спомня си как се бе събудила с ужасяваща болка във вагината си и с увредени яйчници.
Дишайки запъхтяно, Вики пада по гръб на пода, но успява да опази главата си. Примигва, зрението ѝ се възвръща, изправя се на крака, олюлява се, но успява да запази равновесие. По устата ѝ се стича кръв. Тобиас е намерил на пода дъска с гвоздеи и се опитва да се изправи.
Лявата ѝ ръка гори от болка от счупения палец, но Вики все още държи остатъците от счупената бутилка в дясната си ръка.
Удря Тобиас през протегнатата напред ръка, собствената ѝ кръв я опръсква по очите, Вики удря на сляпо, улучва го в гърдите и по челото. Остатъкът от бутилката се пуква и я порязва по ръката, но тя продължава да удря, докато Тобиас пада и остава да лежи.
125
Вики вече няма сили да тича, но продължава да върви, гушнала Данте в прегръдката си. Има усещането, че ще повърне. И двете ѝ ръце са изтръпнали и я е страх, че ще изпусне момчето. Спира и се опитва да промени хвата си, ала се олюлява и пада тежко на двете си колене. Вики въздъхва и внимателно полага Данте на пода. Той отново е заспал. Лицето му е пребледняло, едва чува дишането му.