Мъжът продължава назад, вижда сянка, която се стрелва по стената, и повдига оръжието.
Изведнъж прасетата се залюляват, всички, в цялото хладилно помещение. Тресат се и контурите им се размиват. От тавана се чува електрическо жужене, конвейерната система започва да шумоли и тежките заклани трупове се задвижват. Плъзгат се под въжения механизъм, водейки със себе си леденостудено течение.
Човекът с пистолета се обръща, оглежда се, опитва да държи под око всички посоки едновременно и си мисли, че цялата работа не си заслужава.
Трябваше да е фасулска работа да купи някое шведско момче, което полицията смята за мъртво. Щеше да получи за него много добра цена, без да му се налага да ходи по-далече от Германия или Холандия.
Сега вече не си струва.
Прасетата спират рязко и бавно се люшкат. Червена лампа свети на стената. Полицаят е натиснал бутона за аварийно спиране.
Станало е тихо и нарастващо неприятно усещане плъзва като кръв във вода.
„Какво, по дяволите, търся тук?“, пита се мъжът.
Опитва се да диша по-спокойно, тръгва бавно към червената лампа, навежда се в опит да види нещо между телата и пристъпя две крачки напред.
Вратите към улицата са все още затворени.
Обръща се, за да огледа другия изход, но ето че изведнъж високият полицай стои точно срещу него.
Мъжът усеща как по целия гръб го побиват тръпки.
128
Юна вижда как ниският мъж се опитва да насочи пистолета си към него. Проследява движението на мъжа, прави крачка напред и отмества цевта, почти вертикално. Хваща мъжа за китката, избива оръжието, удря дланта му в трупа на едно прасе и забива ножа с все сила в нея. Острието потъва дълбоко между ребрата на прасето и мъжът изкрещява с цяло гърло.
Юна пуска ножа и се отмества.
Ниският мъж диша тежко, опипва с безжизнените си пръсти на протезата дръжката на ножа, ала се отказва. Заклещен е и разбира, че трябва да стои съвсем неподвижно, за да се справи с болката. Ръката е фиксирана високо над главата му. Кръв се стича надолу по китката му и в ръкава на ризата му.
Без да го удостои с поглед, Юна вдига пистолета от пода и излиза от хладилното помещение.
Внезапно въздухът в просторното машинно хале му се струва топъл, докато тича покрай една стена, в посока към вратата, през която Тобиас изчезна с Данте. Бързо проверява пистолета, вижда, че има поне един патрон в барабана и вероятно още в пълнителя. Отваря зелената метална врата и се озовава в обширен склад със стоки, наредени на палети, и спрени електрокари.
От мръсните прозорци високо горе, точно под покрива, се процежда светлина.
Чува се шумолящ, стенещ звук.
Юна определя посоката и изтичва до голям контейнер за боклук. Синя светлина, проникваща през един прозорец, танцува по пода. Юна вдига пистолета и заобикаля контейнера. Дебелакът с кожения елек е коленичил с гръб към него. Стене тежко, докато удря главата на Вики в пода. Малко по-нататък Данте се е свил на кравай. Плаче самотен, с тънко гласче.
Преди дебелакът да успее да се изправи, Юна е вече при него. С едната си ръка стисва мъжа за гръкляна под брадата, повдига го на крака, далеч от Вики, блъсва го, счупва ключицата му с пистолета, мята го назад, пуска хвата от шията му и го изритва в гърдите толкова силно, че той полита назад през прозореца на стъклената врата.
Дебелакът се стоварва заднишком на улицата сред облак от парченца стъкло и остава да лежи, осветен от сините лампи.
Трима униформени полицаи дотичват с извадени оръжия, прицелват се в лежащия мъж, който опипва с ръка гърдите си и се опитва да седне.
— Юна Лина? — пита един от полицаите.
Те зяпват високия инспектор, който стои в касата на счупената стъклена врата, докато от горния край все още се сипят парченца стъкло.
— Аз съм просто наблюдател — казва Юна.
Той захвърля „Глок“-а на земята и коленичи до Вики. Тя лежи по гръб и диша запъхтяно. Дланта ѝ е странно извита. Данте е спрял да плаче и изумено поглежда Юна, когато той утешително погалва Вики по бузата и прошепва, че всичко е свършило. Равномерна струя кръв се стича от носа ѝ. Юна кляка и задържа главата ѝ неподвижно. Тя не отваря очи и не отговаря на думите му, но краката ѝ потръпват конвулсивно.
129
Мъжът, който изхвърча през стъклената врата, остана да лежи известно време по гръб, а после седна и се опита да се измъкне пълзешком, но бе надвит от двама полицаи, които го затиснаха по корем и му закопчаха белезници.