— Няма нищо, разкажи ми — повтаря Сусан. — Каза, че си убила…
— А, да… Имаше една досадна муха в стаята, аз я убих и…
— Ама, по дяволите… Извинявай, моля за извинение… Обаче не е ли странно, че си спомняш, че си убила муха, но не и защо си напуснала „Биргитагорден“ посред нощ?
132
Прокурорката и Сигне Риделман са поискали кратка почивка и са излезли за малко от стаята. Сивата утринна светлина пада през набразденото от ивици стъкло на прозореца и бялото небе се отразява в системата за преливане и хромираните решетки на леглото. Вики Бенет седи на високото болнично легло и тихичко си ругае под нос.
— Не е ли това истината? — отговаря Юна и сяда на стола до леглото.
Тя го поглежда и се усмихва мимолетно.
— Все си мисля за Данте — тихо продумва момичето.
— Той ще се оправи.
Тя се кани да добави нещо, но си замълчава, когато прокурорката и правната защитничка влизат в стаята.
— Призна си, че си избягала от „Биргитагорден“ посред нощ — казва прокурорката, изпълнена с енергия. — Посред нощ. В гората. Това не е нещо, което човек прави просто ей така. Имала си причина да избягаш, нали?
Вики свежда поглед, навлажнява устните си, но не продумва.
— Отговори ми — повишава глас Сусан. — Нищо лошо няма да стане.
— Защо избяга?
Момичето свива рамене.
— Направила си нещо, за което е трудно да говориш, така ли?
Вики потърква силно лицето си.
— Трябва да ти задам тези въпроси — казва Сусан. — Мислиш си, че е неприятно, но знам, че ще се почувстваш по-добре, ако си признаеш.
— Така ли?
— Да.
Вики свива рамене, вдига очи, среща погледа на прокурорката и пита:
— Какво да призная?
— Това, което си направила онази вечер.
— Убих една муха.
Прокурорката рязко става и излиза от болничната стая, без да каже и дума.
133
В осем и петнайсет сутринта Сага Бауер отваря вратата на кабинета за обжалване в офиса на Националния отдел на прокуратурата за полицейски дела. Микаел Боге, който отговаря за вътрешното разследване, вежливо става от едно кресло с твърда облегалка.
Косата на Сага все още е влажна след душа и дългите руси къдрици, сплетени с шарени панделки, се извиват блестящи надолу по гърба и тесните ѝ рамене. Под носа ѝ има лепенка, но е изумително красива.
Тази сутрин Сага е пробягала десет километра и както обикновено е облечена в суитшърт на Северния боксьорски клуб, избелели дънки и маратонки.
— Сага Бауер? — пита следователят с широка, странна усмивка.
— Да — отговаря тя.
Той се приближава, поглажда с ръце сакото си и я поздравява.
— Извинете ме. Но аз… Както и да е, чувала сте го и преди… но ми се иска да бях двайсетина години по-млад.
Бузите на Микаел Боге са поруменели, той сяда на един стол и лекичко разхлабва вратовръзката си, след което вдига поглед към Сага.
Вратата се отваря и влиза Свен Виклунд. Поздравява ги, спира пред Сага, поколебава се дали да каже нещо, но само кимва и слага кана с вода и три чаши на масата, преди да седне.
— Сага Бауер, инспектор от Службата за държавна безопасност — започва Микаел Боге, като не може да сдържи усмивката си. — Може би е по-добре да изчерпя темата — казва той на Сага. — Но изглеждате като принцеса от картините на Йон Бауер25.
Той се поколебава, след което налива вода в чашите.
— Извикана сте тук, за да дадете показания — продължава Микаел Боге и почуква по една папка. — Тъй като сте присъствала при въпросната акция.
— Какво искате да знаете? — пита тя сериозно.
— Сигналът срещу Юна Лина се отнася за… Заподозрян е, че е предупредил…
— Йоран Стуне е пълен идиот — прекъсва го Сага.
— Не се ядосвайте — успокоява я Микаел Боге.
Сага много добре си спомня как и тя, и Юна се внедриха в тайната лявоекстремистка група, наречена „Бригадата“. Даниел Марклунд, експертът на групата по проникване в мрежи и подслушване, им бе дал информация, която помогна да спасят живота на Пенелопе Фернандес.
— Значи вие не смятате, че акцията на тайната полиция се е провалила?
— Напротив, само че аз предупредих „Бригадата“.
— В оплакването се твърди…
— Юна е най-добрият полицай в страната.
— Лоялността е нещо прекрасно, но ние ще образуваме дело срещу…
— Вървете по дяволите! — изкрещява Сага.
Тя се изправя и преобръща цялата маса. Чашите и гарафата падат на пода, в стаята се разплисква вода и се разхвърчават счупени стъкла. Сага измъква папката на Микаел Боге от ръцете му, изсипва всички листа, стъпква ги, излиза от стаята и затръшва вратата толкова силно, че щората на прозореца се навива нагоре.