— Смятате да образувате дело ли? — изненадва се Сага.
— Да — отмерено отговаря Сусан. — Аз бях там, видях телата. Вики Бенет е навършила петнайсет години и е отвъд категорията „лечение на малолетни под строг режим“.
Сага се усмихва скептично:
— Но да я пратите в затвора…
— Не ме разбирайте погрешно — прекъсва я прокурорката, — всъщност разчитах да ми изпратят някой опитен агент.
— Разбирам — казва Сага.
— Но заслужавате да ви дадем шанс, разбира се. Така мисля.
— Благодаря — отговаря Сага сдържано.
— Вече прекарах половината ден тук и ви гарантирам, че не става дума за обикновен разпит — обяснява Сусан Йост и си поема дълбоко дъх.
— В какъв смисъл?
— Вики Бенет не се страхува — изглежда, борбата за надмощие ѝ се харесва.
— А вие? — пита Сага. — Харесва ли ви борбата за надмощие?
— Нямам време нито за нейните игри, нито за вашите — строго казва прокурорката. — Утре ще изложа молбата за арест пред Районния съд.
— След като прослушах встъпителния разпит, не останах с впечатлението, че Вики Бенет си играе — обяснява Сага.
— Всичко е само игра — настоява прокурорката.
— Не мисля, ала убийствата могат да бъдат травматични дори за убиеца. Съзнанието му може да създаде плаващи острови от спомени с размити граници.
— И какво ви учат да правите в Службата за държавна безопасност?
— Ръководителят на разпита трябва да изхожда от предпоставката, че всички хора искат да си признаят и да бъдат разбрани — отвръща Сага, без да обръща внимание на провокативния тон на Сусан Йост.
— Това ли е всичко? — пита прокурорката.
— Смятам, че всяко признание е свързано с чувството за власт, тъй като този, който признава, има власт над истината — продължава Сага вежливо. — Именно затова заплахите не вършат работа, докато любезността, уважението и…
— Само не забравяйте, че тя е заподозряна за две много брутални убийства.
Отвън се чуват шумът на приближаващи се стъпки и дрънченето от колелата на болнично легло.
136
Две помощник-сестри вкарват леглото на Вики Бенет през вратата. Лицето ѝ се е подуло. Бузите и челото ѝ са обсипани с черни рани. Превръзката на ръцете ѝ е сменена, а палецът е фиксиран с гипс. Поставят леглото на място и преместват банката в стойката за преливане. Вики лежи по гръб с отворени очи. Не я е грижа за предпазливите опити на сестрите да водят разговор. Лицето ѝ остава все така сериозно, а ъгълчетата на устата — леко извити надолу.
Страничните решетки на леглото са вдигнати, но всички ремъци, с които е била пристегната, са разкачени.
Преди сестрите да излязат от стаята и вратата да се затвори, Сага успява да зърне, че отпред в коридора стоят на пост двама полицаи.
Сага изчаква, докато момичето потърси погледа ѝ, преди да се приближи до леглото.
— Казвам се Сага Бауер и съм тук, за да ти помогна да си припомниш изминалите дни.
— Ти да не си терапевт?
— Инспектор съм.
— От полицията?
— Да, от Службата за държавна безопасност — отговаря Сага.
— Ти си най-красивият човек, когото съм виждала.
— Много си мила.
— Обезобразявала съм красиви лица — усмихва се Вики.
— Знам — невъзмутимо отговаря Сага.
Тя изважда телефона си и включва функцията за запис. Бързо съобщава датата, часа и мястото. Изрежда кои присъстват в стаята, след което се обръща към Вики и я гледа известно време, преди да заговори:
— Преживяла си ужасни неща — казва тя напълно искрено.
— Видях вестниците — отговаря Вики и преглъща няколко пъти. — Видях лицето си и това на Данте… и прочетох разни неща за себе си.
— Разпозна ли се в това, което пишат?
— Не.
— Разкажи ми вместо това какво се случи с твои думи.
— Тичах и вървях и студувах… Беше ми студено.
Вики поглежда Сага с учудване в очите, навлажнява устата си и сякаш се заравя в себе си, търсейки спомени, които отговарят на това, което е казала, или лъжи, които обясняват думите ѝ.
— Не знам защо си тичала, но съм цялата в слух, ако решиш да ми разкажеш — бавно изрича Сага.
— Не искам — смотолевя Вики.
— Но нека започнем с предишния ден — продължава Сага. — Знам мъничко — че сте имали уроци сутринта, но иначе…
Вики затваря очи и след малко отговаря:
— Беше както обикновено, скучни задачи и всекидневните неща.
— Обикновено нямате ли различни дейности следобед?