— Елисабет заведе всички до езерото… Лу Чу и Алмира се къпаха голи, не е позволено, но те са си такива — разказва Вики и внезапно лицето ѝ се разведрява. — Елисабет им се разсърди и тогава всички започнаха да се събличат.
— Но не и ти?
— Не… нито пък Миранда и Тула — отговаря Вики.
— А вие какво правихте?
— Аз се поплациках малко и гледах момичетата, които си играеха.
— Какво правеше Елисабет?
— И тя се съблече гола и влезе да плува — усмихва се Вики.
— Какво направиха Тула и Миранда?
— Правеха си слънчеви зайчета.
— А Елисабет се къпеше с момичетата?
— Плуваше, както обикновено го правят леличките.
— Ами ти? Какво направи ти?
— Прибрах се в дома — отговаря Вики.
— Как се чувстваше тази вечер?
— Добре.
— Добре ли? Защо си се наранила тогава? Издрала си се по ръцете и по корема.
137
Прокурорката седи на един стол и съсредоточено слуша разпита. Сага поглежда лицето на Вики, не ѝ убягва как то помръква и се изопва. Ъгълчетата на устата ѝ увисват надолу и погледът ѝ става хладен.
— Отбелязано е, че си се порязала по ръцете — обяснява Сага.
— Да, но не беше нещо особено… Гледахме телевизия, малко ми беше жал за мене си и взех, че се нарязах с едно остро парче порцелан… Наложи се да отида до канцеларията и да ми превържат раните. Това ми е приятно. Защото Елисабет е спокойна и знае, че имам нужда от меки бинтове около ръцете, искам да кажа, китките… Защото винаги започва да ми се гади след това, като си помисля за вените си, които са отворени…
— Защо ти беше жал за себе си?
— Щях да имам разговор с Елисабет, но тя каза, че нямала време.
— За какво искаше да говориш?
— Не знам, за нищо, просто беше мой ред да имам личен разговор, но времето ми отиде, защото Миранда и Тула се скараха.
— Звучи несправедливо — съгласява се Сага.
— Все едно, стана ми жал за мене си, нарязах се и ме превързаха.
— Значи все пак Елисабет ти е отделила малко време.
— Да — усмихва се Вики.
— Ти ли си любимката на Елисабет?
— Не.
— Коя е любимката ѝ? — пита Сага.
Вики бързо и ненадейно замахва да зашлеви Сага с опакото на ръката си, ала Сага просто завърта глава встрани, без да мести тялото си. Вики дори не разбира какво е станало, как е могла да не улучи и кога полицайката е успяла да я погали по бузата с ръката си, много нежно.
— Уморена ли си? — пита Сага, допряла утешително ръка о бузата на момичето.
Вики я поглежда и за миг оставя ръката да я докосва, преди внезапно да се извърне.
— Обикновено вземаш трийсет милиграма зипрекса, преди да си легнеш — след малко продължава Сага.
— Да.
Тонът на момичето е станал монотонен и отблъскващ.
— По кое време?
— В десет.
— Тогава можа ли да заспиш?
— Не.
— Не си могла да спиш през цялата нощ, доколкото разбрах.
— Не ми се говори повече — казва Вики, тежко скланя глава към възглавницата и затваря очи.
— Стига за днес — намесва се нейната правна защитничка и става от стола си.
— Остават ни двайсет минути — възразява прокурорката.
— Клиентката ми има нужда от почивка — възразява Сигне Риделман и отива при Вики. — Уморена ли си? Искаш ли да помоля да ти донесат нещо за ядене?
Правната защитничка разговаря с Вики, а прокурорката стои до прозореца и прослушва гласовата си поща с безизразно лице.
Сага тъкмо се кани да изключи записа, когато случайно улавя погледа на Юна и се спира.
Очите му изглеждат забележително сиви — като лед, когато снегът се топи през пролетта, след което излиза от стаята. Сага помолва защитничката да почака, после излиза и тръгва след Юна. Подминават дежурните полицаи и спират по-нататък в коридора. Той я чака до една стоманена врата към стълбището с аварийните изходи.
— Пропуснах ли нещо? — пита Сага.
— Вики е спала в леглото с кървави дрехи — разказва Юна, като понижава тон.
— Какво казваш?
— Това не става ясно от огледа на местопрестъплението.
— Но ти си го видял?
— Да.
— Спала е след убийствата? — пита Сага.
— Не ми разрешиха достъп до резултатите от лабораторията, но си мисля, че е предозирала лекарството, тъй като се е чувствала зле. Човек би си казал, че то би помогнало, но всъщност не е така — просто ставаш още по-неспокоен и накрая изпадаш в ярост. Все още не знаем нищо, но може би е искала да си отмъсти на Миранда, задето ѝ е отнела времето за разговор, може би е била ядосана на Елисабет, че е оставила Миранда да го направи, може би става дума за нещо съвсем различно…