— Добре — отвръща Юна и си тръгва.
— Мислиш ли, че може да има пропуски? — пита прокурорката и се опитва да върви в крак с него.
— Не — отговаря Юна едносрично.
— Докладът от огледа на местопрестъплението би трябвало да е някъде тук — добавя тя и отваря чантата си за документи.
Юна излиза през стъклените врати и чува зад себе си как прокурорката рови сред книжата си, а после се затичва. Вече е стигнал колата си, когато Сусан Йост го настига.
— Би било чудесно, ако успееш да го погледнеш — казва тя, останала без дъх, и подава тънка кожена папка на Юна. — Добавям предварителните резултати от Държавната криминална лаборатория и удостоверенията за причините за смъртта от протокола от аутопсията.
Юна среща погледа ѝ, кимва и хвърля папката на седалката до шофьорската, след което сяда в колата.
141
Юна седи сам във вътрешната стая на „Ил Кафе“ и чете копията от папката на Сусан Йост. Провокациите, които тя отправи по време на разпита, бяха голяма грешка.
Не може да повярва, че Вики е отвлякла преднамерено Данте, не се връзва с представата, която си е изградил за нея, но поради някаква причина тя е убила Миранда и Елисабет.
„Защо?“
Юна отваря папката с мисълта, че може би отговорът се съдържа в нея.
„Защо Вики понякога изпада в страшна ярост и е склонна към насилие?
Не може да се дължи само на лекарството.
Тя не го е опитвала, преди да отиде в «Биргитагорден».“
Юна продължава да прелиства документите.
Местопрестъпленията и местата, на които са открити улики, представляват огледала, запечатали отражението на извършителя. Късчета от мотива са отразени в начина, по който е плиснала кръвта по тапетите и по пода, сред преобърнатите мебели, в следите от ботуши и в разположението на телата. Натан Полок навярно би казал, че способността да разтълкуваш местопрестъплението може да се окаже далеч по-важна от събирането на уликите. Защото извършителят винаги отрежда на жертвата и на мястото специфични функции. Жертвата е роля във вътрешната драма на извършителя, а мястото може да се разглежда като сцена със сценография и декор. Много неща може да са случайност, ала винаги присъства онова, което е част от вътрешната драма и може да бъде свързано с мотива.
Юна Лина чете протокола от огледа на местопрестъплението за първи път. Задържа се дълго да гледа документацията, намерените улики и анализа на местопрестъплението.
Полицията е свършила отлична работа, далеч по-задълбочена, отколкото Юна е очаквал.
Сервитьор с плетена вълнена шапка донася поднос с голяма чаша кафе, но Юна е така вглъбен в мислите си, че не го забелязва. В съседното помещение седи млада жена със сребърна обица на долната устна. С усмивка казва на сервитьора, че е видяла Юна да поръчва кафето.
Макар отговорите от Криминално-техническата лаборатория да не присъстват в този доклад, Юна разбира, че резултатите са единодушни: пръстовите отпечатъци са от Вики Бенет. В експертизата на вещото лице е използвана най-високата степен на сигурност, +4.
Нищо в анализа на местопрестъплението не е в противоречие с това, което бе видял на мястото на убийството, макар много от собствените му наблюдения да не присъстват — като това как все по-съсирената кръв се е просмуквала в чаршафите в продължение на поне един час. Докладът не отразява и как следите от пръснала назад кръв променят ъгъла си след първите три удара.
Юна протяга ръка, взема чашата кафе, отпива и отново започва да разглежда фотографиите. Бавно преглежда купчината, като съсредоточено изучава всяка една от снимките. След това избира по две от стаята на Вики Бенет, от изолатора, където е била открита Миранда Ериксдотер, и от пивоварната, където е била намерена Елисабет Грим. Премества чашата с кафе и всичко друго от масата и подрежда снимките върху празния плот. Става прав и се опитва да види всички едновременно. Търси нови, неочаквани схеми.
След малко Юна обръща всички фотографии, с изключение на една. Внимателно наблюдава последната снимка и се опитва мислено да се върне в стаята. Потапя се в усещането и миризмите. На снимката се вижда слабото тяло на Миранда Ериксдотер. Тя лежи на леглото обута в бели памучни гащички, захлупила лице и с двете си длани. От светлината на светкавицата тялото ѝ и чаршафите изглеждат снежнобели. Кръвта от строшената ѝ глава контрастира като тъмна формация на възглавницата.
Внезапно Юна вижда нещо, което не е очаквал.
Прави крачка назад и празната чаша за кафе се изтърколва на пода.
Момичето със сребърната обица на устната се усмихва на съседната маса.