Юна се навежда над фотографията на Миранда. Мисли си за посещението си в дома на Флура Хансен. Подразнил се бе, задето си бе загубил времето с нея. На тръгване тя го бе последвала в антрето, повторила бе, че наистина е видяла Миранда, и бе обяснила, че е нарисувала призрака. Тя му бе показала рисунката, но я бе изпуснала, когато той бутна ръката ѝ. Хартията беззвучно се бе приземила на пода. Погледът на Юна бе попаднал на детинската рисунка, когато я прекрачи, за да излезе през вратата.
Сега, когато наблюдава фотографията на аранжираното тяло на Миранда, той се опитва да си спомни рисунката на Флура Хансен. Изглеждаше, сякаш бе направена на два етапа. Първо бе нарисувано едно човече, а след това бяха оформени и запълнени крайниците. Момичето на рисунката имаше неравни очертания на някои места, докато други части на тялото бяха оставени тънки като клечки. Главата бе прекомерно голяма и непропорционална. Правите устни едва се долавяха, понеже момичето държеше незавършените си ръце на скелет пред лицето. Рисунката отговаряше до голяма степен на това, което бе описано в таблоидите.
Обаче на вестниците не им бе известно, че Миранда бе удряна по главата и че кръвта се бе стекла в леглото при главата ѝ. Никакви снимки от местопрестъплението не бяха станали публично достояние. Пресата бе писала за захлупеното с ръце лице, бе имало догадки, но не знаеха за раните по главата. От самото си начало, та чак до предстоящото съдебно заседание предварителното разследване бе обгърнато от строга секретност.
— Попаднахте на нещо важно, нали? — пита момичето в съседното помещение.
Юна я поглежда в искрящите очи и кимва, после отново насочва поглед към цветната снимка на масата.
Това, което осъзна, докато наблюдаваше фотографията на тялото на Миранда, бе, че Флура бе нарисувала тъмно сърце при главата на момичето точно там, където в действителност се намираха тъмните петна от кръв.
Със същата големина, на същото място.
Сякаш наистина беше видяла Миранда в леглото.
Естествено, би могло да е случайност, но ако наистина си спомня правилно рисунката на Флура, то приликата е поразителна.
142
Камбаните на църквата „Густав Васа“ бият, когато Юна се среща с Флура пред антикварния магазин „Карлен“ на „Упландсгатан“. Видът ѝ е окаян, уморена е, бузите ѝ са хлътнали. Голяма, поизбледняла синина се откроява на едната ѝ буза. Погледът ѝ е изнурен и тежък. На една по-тясна врата до антикварната е поставена табелка, която оповестява, че ще се състои спиритическа вечер.
— Рисунката у теб ли е? — пита Юна.
— Да — отговаря тя и отключва вратата.
Слизат по стълбата до едно приземно помещение. Флура със заучен жест запалва лампите на тавана и влиза в стаята отдясно с малко прозорче към улицата, досами тавана.
— Извинете, че излъгах — казва Флура и започва да рови в чантата си. — Не усетих нищо с ключодържателя, но аз…
— Може ли просто да видя рисунката?
— Аз видях Миранда — уточнява тя и му подава листа. — Не вярвам в призраци, но… тя беше там.
Юна разгъва хартията и поглежда детинската рисунка. Прилича на момиче, легнало по гръб. Захлупило е лицето си с длани, а косите му са разпилени. На рисунката няма нито легло, нито мебели. Споменът му е бил точен. Встрани от главата на момичето се чернее едно сърце. Разположено е точно там, където кръвта на Миранда бе изтекла и се бе просмукала в чаршафите и матрака.
— Защо нарисува сърце над нея?
Той поглежда Флура, която свежда поглед и лицето ѝ почервенява.
— Не знам, даже не си спомням, че съм го направила… Цялата се тресях от страх.
— Виждала ли си отново призрака?
Тя кимва и руменината ѝ става по-наситена.
Юна се опитва да разбере каква е логическата връзка между нещата. Възможно ли е Флура да е отгатнала всичко? Ако камъкът е бил нейна догадка, то трябва да е разбрала, че е улучила.
Не е било трудно да се досети по ответните реакции.
И ако се е оказала права за камъка, то всъщност е близко до ума, че Миранда е била ударена по главата и че в леглото е имало кръв.
„Но тя не е нарисувала кръв, а сърце, казва си Юна. Ала това не се връзва, ако тя се опитва да мами.
Не се връзва.
Трябва да е видяла нещо.
Изглежда, сякаш е видяла Миранда в леглото много размито или за много кратко, а после е направила рисунката по спомен, без да се замисля.“
Пред очите си ясно вижда снимката на Миранда с петното кръв при главата ѝ.
„Седнала е и е нарисувала това, което е видяла. Спомняла си е легналото тяло и дланите, закрили лицето, както и че е имало нещо тъмно при главата на момичето.