Устата му се отваря, но преди да успее да каже нещо, то поклаща глава и тънките му крака се огъват.
Юна чува шумотевицата в съседната стая и нахлува вътре. Флура лежи на пода пред един полуотворен шкаф до стената. Тя сяда и го поглежда объркано:
— Видях я… тя е бременна…
Юна помага на Флура да се изправи.
— Попита ли я какво се е случило?
Флура поклаща глава и поглежда празния шкаф.
— Никой не бива да види нищо — прошепва тя.
— Какво каза?
— Миранда каза, че е бременна — разридава се Флура и се отмества назад.
Тя избърсва сълзите си, поглежда към падналия шкаф и излиза от стаята. Юна взема палтото ѝ от един стол и тръгва след нея. Тя вече се качва по стълбите откъм улицата.
144
Флура е седнала на стъпалата пред антиквариат „Карлен“ и закопчава палтото си. Бузите ѝ са възвърнали цвета си, но тя не продумва нищо. Юна стои на тротоара, долепил телефона до ухото си. Обажда се на главния патолог Нилс Олен от Отдела по съдебна медицина на Каролинската болница.
— Чакай — до Юна достига гласът на Иглата. — Купих си смартфон.
В ухото на Юна се чува високо пращене.
— Имам кратък въпрос — казва той.
— Фрипе е влюбен — отговаря Иглата със своя носов, невъзмутим глас.
— Чудесно — спокойно отвръща Юна.
— Опасявам се, че ще страда, ако нещата не се получат — продължава Иглата. — Нали разбираш какво имам предвид?
— Да, но…
— Какво искаше да попиташ?
— Миранда Ериксдотер била ли е бременна?
— Определено не.
— Спомняш си я, момичето, което…
— Спомням си всички — срязва го Иглата.
— Наистина ли? Не си ми казвал.
— Не си ме питал.
Флура се е изправила и се усмихва притеснено на себе си.
— Сигурен ли си, че…
— Абсолютно съм сигурен — прекъсва го Иглата. — Дори не е можела да забременее.
— Не е можела ли?
— Миранда имаше голяма киста на яйчниците.
— Е, сега знам, много ти благодаря… поздрави на Фрипе.
— Ще му предам.
Юна затваря и поглежда Флура. Усмивката бавно се стопява от лицето ѝ.
— Защо го правиш? — пита Юна сериозно. — Каза, че убитото момиче е било бременно, а то дори не е можело да забременее.
Флура прави неопределен жест към вратата на мазето.
— Спомням си, че тя…
— Но това не е било вярно — прекъсва я Юна. — Не е била бременна.
— Всъщност имах предвид — прошепва Флура. — Всъщност имах предвид, че тя каза, че е била бременна. Но това не е било вярно, не е била бременна. Само си е мислела така, въобразявала си е, че е бременна.
— Jumala26 — въздъхва Юна и тръгва по „Упландсгатан“ към колата си.
145
Цените в ресторанта са твърде високи и Даниел с притеснение разглежда листата за вината. Предлага на Елин тя да избере, но тя само се усмихва и поклаща глава. Той леко се прокашля, пита сервитьора за специалното предложение на заведението, ала още преди да получи отговор, променя намерението си и го моли да препоръча някое червено вино, което върви към храната. Младият мъж поглежда листата и след това посочва три вина от различни ценови категории. Даниел поръчва най-евтиното с думите, че едно „Пино ноар“ от Южна Африка ще е подходящо.
Сервитьорът благодари и отнася листата и менюто. В другия край на ресторанта се храни едно семейство.
— Не беше нужно да ме каниш на ресторант — казва тя.
— Исках да го направя — усмихва се той.
— Страшно си мил — отвръща Елин и отпива глътка вода.
Една сервитьорка сменя приборите и чашите за вино, но Елин продължава разговора, без да се съобразява с присъствието ѝ.
— Правната защитничка на Вики се е отказала от случая — изрича тя тихо. — Но моят семеен адвокат, Йоханес Грюневалд… вече е въведен в случая.
— Всичко ще е наред — успокоява я Даниел.
— Няма да има повече разпити, казват, че е признала — продължава Елин и предпазливо се прокашля. — И сама виждам, че Вики, с нейната история, се вписва. Приемни домове, бягства, институции, склонност към насилие… Всичко сочи към нея. Но аз все още вярвам, че е невинна.
— Знам — казва Даниел.
Тя свежда глава, когато сълзите започват да се търкалят по бузите ѝ. Даниел се изправя, заобикаля масата и я прегръща.
— Извинявай, задето говоря толкова много за Вики — казва Елин и поклаща глава. — Единствено защото каза, че не вярваш, че е била тя. Имам предвид, иначе не бих… но имам усещането, че само ти и аз не вярваме, че тя…
— Елин — сериозно казва Даниел. — Всъщност аз не вярвам на нищо, искам да кажа, тази Вики, която опознах някога, не би могла да извърши подобно нещо.