Вики е приведена напред, сякаш я присвива стомахът, на един стол между Елин Франк и адвоката си Йоханес Грюневалд. Изглежда ужасно дребничка и изтощена.
— Къде е Юна? — прошепва тя.
— Не беше сигурно, че ще може да дойде — спокойно отговаря Йоханес.
Прокурорката се обръща към съдията, докато със сериозно изражение обяснява:
— Възнамерявам да поискам Вики Бенет да бъде задържана въз основа на подозрение за убийствата на Елисабет Грим и Миранда Ериксдотер, както и въз основа на подозрение в… отвличането на Данте Абрахамсон.
Съдията си отбелязва нещо и прокурорката изважда подвързана със спирала купчина документи, след което започва да излага установеното към момента в хода на предварителното разследване.
— Всички технически доказателства сочат пряко и единствено към Вики Бенет.
Сусан Йост прави кратка пауза, преди да продължи с изложението на доклада от огледа на местопрестъплението. Със сдържан плам тя бавно докладва за биологичния материал и следите:
— Ботушите, намерени в гардероба на Вики Бенет, са съпоставени със следите от двете местопрестъпления, кръв и от двете жертви е била намерена в стаята на заподозряната и по дрехите ѝ, кървав отпечатък от ръката на Вики Бенет бе намерен на рамката на прозореца.
— Защо трябва да казват всичко това? — прошепва Вики.
— Не знам — отговаря Елин.
— Прелистете до приложенията и становището на вещото лице от Държавната криминална лаборатория — казва Сусан Йост на съдията. — На снимка номер девет се вижда оръжието на убийството… Отпечатъците на Вики Бенет са свалени от дръжката, снимки сто и тринайсет и сто и четиринайсет. Сравнителният анализ със сигурност говори за това, че Вики Бенет е използвала оръжието, с което е извършено убийството.
Прокурорката се прокашля, докато чака съдията да разгледа материалите, след което преминава към заключенията от разширената съдебномедицинска аутопсия:
— Миранда Ериксдотер е умряла от удар с тъп предмет по главата, това е отвъд всякакво съмнение… Компресионни фрактури по темпоралната кост и…
— Сусан — прекъсва я любезно съдията. — Намираме се на заседание за разглеждан на иск за арест, не на съдебно дело.
— Знам — кимва тя, — но предвид младата възраст на задържаната, смятам, че е оправдано едно разширено изложение.
— Само в разумни граници — казва съдията.
— Благодаря — усмихва се прокурорката и продължава да описва раните по двете жертви, колко дълго са лежали мъртви според трупните петна и сериозните рани, които Елисабет Грим е получила при самозащита.
— Къде е Юна? — пита отново Вики.
Йоханес слага успокоително длан на рамото ѝ и прошепва, че ако не се появи до почивката, ще се опита да му се обади.
148
Когато се събират в залата след почивката, за да възобновят заседанието, Юна все още не се е появил. Йоханес поклаща глава към Вики, която му отправя въпросителен поглед. Тя е пребледняла, само седи тихо, вглъбена в себе си. С помощта на възстановката на събитията от полицията на „Вестернорланд“ прокурорката описва как Вики Бенет е преследвала Елисабет Грим до пивоварната и как я е лишила от живот, за да ѝ отнеме ключовете от изолатора.
Вики е навела глава, по коленете ѝ падат сълзи.
Прокурорката описва второто убийство, бягството през гората, кражбата на колата, импулсивното отвличане и след това залавянето в Стокхолм, проявата на насилие по време на разпита и завързването с ремъци.
За отвличане законът предвижда наказание между четири години и доживотен затвор, а за убийство — най-малко десет години.
Сусан Йост стои права, докато обрисува Вики Бенет като изключително склонна към насилие и опасна, но не и като чудовище. За да превари защитата, неколкократно изтъква положителните ѝ качества. Изложението на прокурорката е умело представено и тя завършва с цитат от протокола от разпита.
— По време на третия разпит заловената призна и двете убийства — казва прокурорката, като прави пауза и прелиства протокола от разпита. — Цитирам, „Аз убих Миранда“, и по-късно на въпроса ми дали… Елисабет Грим е искала да ѝ даде ключовете е отговорила „Аз ѝ размазах черепа“.
149
С уморено лице съдията се обръща към Вики Бенет и Йоханес Грюневалд и пита формално дали имат възражения към прокурорското изложение. Вики се е вторачила в него със страх в очите. Тя поклаща глава, но Йоханес си налага да не се усмихне, когато казва, че би искал да премине през всичко за последен път, за да е сигурен, че Районният съд не е пропуснал нещо.