— Предположих, че няма да ни се размине лесно с вас в залата — спокойно отговаря съдията.
Във възраженията си Йоханес избира да не засяга нито техническите доказателства, нито да поставя под съмнение вината на Вики. Той обаче повтаря положителните оценки, направени от Сусан Йост, и неколкократно изтъква крехката възраст на Вики.
— Макар Вики Бенет и предишната ѝ защитничка да са одобрили протокола, не е трябвало прокурорката да го прави — казва Йоханес.
— Прокурорката ли?
Съдията придобива силно озадачено изражение. Йоханес отива при него и му посочва отговора на Вики Бенет в транскрипцията на звукозаписа. Прокурорката е подчертала думите „Аз убих Миранда“ с жълт маркер.
— Прочетете отговора ѝ — помолва Йоханес.
— „Аз убих Миранда“ — прочита съдията.
— Не само подчертаното.
Съдията си слага очилата за четене и прочита на глас:
— „Аз убих Миранда, нали?“
— Разглеждате ли това като признание? — пита Йоханес.
— Не — отговаря съдията.
Сусан Йост се изправя.
— Но следващият отговор — опитва се да каже, — следващото признание е…
— Тишина — прекъсва я съдията.
— Нека прокурорката сама да го прочете на глас — предлага Йоханес.
Съдията кимва и блестящи вадички пот започват да се стичат по бузите на Сусан Йост, когато с разтреперан глас прочита:
— „Аз ѝ размазах черепа.“
— Това звучи като признание — казва съдията и се обръща към Йоханес.
— Погледнете малко по-напред в транскрипцията — настоява Йоханес и посочва мястото.
— „Разпитът е приключил“ — прочита съдията.
— Кой е казал, че разпитът е приключил? — пита Йоханес.
Съдията поглажда с ръка протокола, като наблюдава прокурорката.
— Аз — тихо отговаря тя.
— И какво означава това? — пита съдията.
— Че разпитът е приключил — отговаря Сусан. — Но искам само…
— Как не ви е срам! — срязва я съдията.
— Да използвате това в молба за задържане противоречи на шведското законодателство, член четирийсет от Конвенцията на ООН за правата на детето, и споразумението за Съвета на Европа — добавя Йоханес.
150
Сусан Йост се отпуска тежко на стола, налива вода в чашата си, разлива я на масата, избърсва капчиците с ръка, след което отпива, а чашата трепери. Едва когато чува Йоханес да призовава Даниел Грим, проумява, че ще ѝ се наложи да понижи степента на заподозряност, ако Вики изобщо бъде задържана за убийствата.
Елин се опитва да срещне погледа на Вики, но момичето седи със сведена глава.
Йоханес с топъл глас представя Даниел Грим и многогодишния му опит като терапевт в „Биргитагорден“ и други институции. За първи път Вики вдига очи, опитва се да срещне погледа на Даниел, но той е вторачил взор пред себе си, стиснал устни.
— Даниел — обръща се към него Йоханес, — бих искал да ви попитам колко добре смятате, че познавате Вики Бенет.
— Познавам я — повтаря Даниел озадачено. — Не, това…
Той млъква и Вики започва да чопли една от коричките от рани по ръката си.
— Има ли психолог или терапевт, който да я познава по-добре от вас?
— Не — прошепва Даниел.
— Няма ли?
— Не, тоест… трудно е да се измери, но мисля, че съм разговарял с нея повече от всеки друг.
— Отдавна ли се състоя последният ви разговор?
— Не.
— Провеждал сте един час когнитивна терапия с нея всяка седмица до бягството ѝ, нали? — казва Йоханес.
— Да… и също така участвах в нейната терапия за адаптация към всекидневието.
— Това е началото към завръщането към нормален живот в обществото — обяснява Йоханес, обърнат към съдията.
— Да, това е голяма крачка — потвърждава Даниел.
Йоханес го гледа замислено, след което сериозно произнася:
— Сега ще ви задам един труден въпрос.
— Добре.
— Твърди се, че голяма част от техническите изследвания сочат, че Вики Бенет е била замесена в убийството на вашата съпруга.
Даниел кимва почти незабележимо и напрегнатата атмосфера обхваща присъстващите в заседателната зала.
Елин опитва да разчете погледа на Даниел, но той не вдига очи към нея. Очите на Вики са зачервени, сякаш се опитва да не се разплаче.
Йоханес стои неподвижно с невъзмутимо изражение, като не изпуска Даниел от поглед.
— Вие сте терапевтът на Вики Бенет — казва той. — Смятате ли, че тя е убила съпругата ви?