Даниел Грим вирва брадичка, устните му са пребледнели, ръката му трепери толкова силно, че очилата му се килват, когато се опитва да избърше сълзите си.
— Не съм обсъждал това с колеги. Нямах сили за това — казва той тихо. — Но по моя преценка то… просто не мога да повярвам, че Вики Бенет би могла да извърши това.
— Въз основа на какво правите тази преценка?
— Вики се повлия добре както от терапията, така и от медикаментите — продължава Даниел. — Но преди всичко човек опознава хора, които… Тя нямаше фантазии, изпълнени с насилие, и не е склонна към насилие, не и по този начин.
— Благодаря ви — спокойно казва Йоханес.
151
Всички заемат местата си в залата. Йоханес влиза последен. Държи телефона си в ръката. Съдията изчаква, докато се възцарява тишина, след което обобщава първата част:
— Прокурорката е понижила степента на заподозряност до почти най-ниската и за двете убийства, но все още настоява Вики да бъде задържана за отвличане, предвид основателни причини за възбуждане на дело.
— Да, не може да се пренебрегне фактът, че Вики Бенет е отвлякла Данте Абрахамсон и е държала малкото момче лишено от свобода повече от седмица — сдържано обяснява Сусан Йост.
— Само едно нещо — казва Йоханес Грюневалд.
— Да? — пита съдията.
Вратата се отваря и в залата влиза Юна Лина. Лицето му е сериозно и русата му къдрава коса е щръкнала нагоре. След него вървят една жена и момченце с очила, но спират на прага.
— Юна Лина — представя го Йоханес.
— Толкова ми е известно — казва съдията и заинтригуван се навежда напред.
— Това са хората, за които ти говорех — казва Юна на момчето, което се е скрило зад краката на жената.
— Не приличат на тролове — прошепва то с усмивка.
— Не ти ли се струва? Виж него — казва Юна и посочва съдията.
Момчето през смях поклаща глава.
— Поздравете Данте и майка му — обръща се към залата Юна.
Всички ги поздравяват и когато Данте зърва Вики, предпазливо ѝ помахва. Тя също му помахва в отговор и се усмихва сърдечно. Прокурорката затваря очи за миг, като полага усилие да диша бавно.
— Ти помаха на Вики, обаче тя не е ли лоша? — пита Юна.
— Лоша ли?
— Мислех си, че е много лоша — казва Юна.
— Тя ме носи на конче и ми даде всичките си дъвки „Хуба-Буба“.
— Но ти си искал да се върнеш при майка си?
— Нямаше как — отговаря детето тихо.
— Защо нямаше как?
Момчето свива рамене.
— Разкажи каквото ми каза у дома. — Пиа се обръща към него.
— Кое? — прошепва то.
— Че се е обадила — напомня му тя.
— Тя се обади — казва Данте.
— Кажи го на Юна — кимва Пиа.
— Вики се обади, но нямаше как да се върне — казва момчето, като се обръща към Юна.
— Откъде се обади? — пита го Юна.
— От камиона.
— Дали са ѝ да ползва телефон в камиона ли?
— Не знам — казва Данте и свива рамене.
— Какво каза по телефона? — пита Юна.
— Че иска да се върне.
Майката вдига Данте в прегръдката си, прошепва нещо към бузата му, след което го пуска на пода, щом усеща по тялото му, че започва да става нетърпелив.
— Какво означава това? — пита съдията.
— Вики Бенет е взела назаем телефона на един шофьор от „Икеа“ на име Радек Скорца — разказва Йоханес Грюневалд. — Юна Лина е проследил обаждането. То е постъпило в „Биргитагорден“ и е било автоматично прехвърлено към рецепцията на фирмата, която администрира дома. Вики е разговаряла с жена на име Ева Морандер. Помолила е за помощ и е повторила, че иска да се върне в дома, в който е настанена. Ева Морандер си спомняше разговора и разказа, че обяснила на момичето, без да знае с кого разговаря, че в главния офис не се занимават с отделни случаи.
— Спомняш ли си това, Вики? — пита съдията.
— Да — казва Вики и гласът ѝ прозвучава оголен. — Просто исках да се върна, исках да заведат Данте при майка му, но те отговориха, че вече не ме искат.
Юна пристъпя напред и застава до Йоханес.
— Може би изглежда странно един криминален инспектор да застава на страната на защитата — казва той, — но смятам, че по време на разпита, проведен от Сага Бауер, Вики Бенет каза истината за това как е протекло бягството… Не считам обаче, че е ставало дума за съзнателно отвличане… Просто ужасна случайност. Затова отидох да говоря с Данте и майка му и затова съм тук…
Сивите му остри очи поглеждат негримираното лице на момичето, синините и раните.
— Що се отнася до убийствата, нещата стоят иначе, Вики — казва той сериозно. — Ти може би смяташ, че можеш да си мълчиш, но аз няма да се откажа, докато не разбера.