152
Изслушването приключва за едва двайсет минути. С почервеняло лице прокурорката Сусан Йост е принудена да оттегли иска си за задържане по подозрение в отвличане.
Районният съдия се отпуска назад в стола си и обяснява, че не се изисква Вики Бенет да бъде задържана за убийствата на Елисабет Грим и Миранда Ериксдотер. Ще бъде освободена в очакване на това прокурорката да възбуди дело.
Елин слуша с изправен гръб и безизразно лице. Вики е втренчила поглед в масата и незабележимо клати глава.
Отговорността за Вики Бенет до съдебното заседание ще бъде поета отново от концерна за социални грижи „Оре“, но Държавната комисия за институционална грижа е утвърдила Елин Франк като приемна майка.
Когато съдията се обръща към Вики с думите, че е свободна да си върви, Елин не може да сдържи широката си усмивка на благодарност. След изслушването Йоханес я дръпва настрана и я предупреждава:
— Макар Вики да не бе задържана, си остава заподозряна за две убийства и…
— Знам, че…
— И ако прокурорката възбуди дело, то вероятно ще спечелим в Районния съд, но това просто ще означава, че няма да бъде подведена под отговорност — продължава той. — Вики би могла да е виновна за убийствата.
— Обаче аз знам, че тя е невинна — отвръща Елин и потръпва, когато осъзнава колко наивна навярно звучи в ушите му.
— Мое задължение е да те предупредя — предпазливо казва Йоханес.
— Дори и Вики да е замесена… смятам, че е твърде малка, за да лежи в затвора — опитва се да обясни Елин. — Йоханес, аз мога да ѝ осигуря най-добрите грижи на света, вече съм се обърнала към медици, освен това помолих Даниел да дойде с нас, тъй като тя се чувства сигурна с него.
— Това е добре — меко казва адвокатът.
— Ще трябва да направим подробно проучване какво е най-добре за нея. Само това е важно за мен — добавя Елин и хваща ръцете му. — Може би Даниел ще продължи когнитивната терапия, може би ще трябва да се обърнем към други. Но аз няма да я предам отново, не мога да го направя.
153
Докато Йоханес Грюневалд се среща с журналистите в залата за пресконференции на Националната дирекция на полицията, Елин и Вики напускат Стокхолм в „4x4“ джипа на Елин.
Ароматът на луксозна италианска кожа изпълва просторното купе. Лявата ръка на Елин държи волана и кехлибарената светлина от таблото за управление осветява пръстите ѝ.
От колоните като спокойна есенна приказка звучи Соната номер 1 за цигулка от Бах.
Осемте ленти на магистралата пресичат по средата Хагапаркен, където шведската престолонаследничка живее в замъка си, и огромното гробище, където е погребан социалистът Аугуст Палм.
Елин поглежда спокойното лице на Вики и се усмихва на себе си.
За да избегнат досадните медии, те са решили да прекарат времето до съдебното дело в планинската вила на Елин. Къщата с площ от почти четиристотин квадратни метра е кацнала на склона на Тегелфел, точно преди Дювед.
Елин е подсигурила на Вики денонощни грижи. Бела е вече в къщата, Даниел ги следва с колата си, а медицинската сестра ще пристигне утре.
Вики се е изкъпала в болницата и косата ѝ мирише на евтин шампоан. Елин ѝ купи няколко чифта дънки и блузи, бельо, чорапи, маратонки и ветроустойчиво яке. Вики облече чифт черни дънки на „Армани“ и торбеста сива блуза на „Гант“. Останалите дрехи са в пликовете си на задната седалка.
— За какво си мислиш? — пита Елин.
Вики не отговаря. Просто гледа пътя през предното стъкло. Елин лекичко намалява музиката.
— Ще бъдеш напълно оневинена — казва тя. — Знам го, сигурна съм в това.
Предградията изчезват зад тях, пейзажът се заменя от ниви и гори.
Елин предлага на Вики шоколад, но в отговор получава само рязко поклащане на глава.
Днес Вики изглежда по-добре. Лицето ѝ е придобило по-здрав тен, лепенките ги няма, останала е само превръзката около счупения палец.
— Толкова се радвам, че Даниел можа да дойде с нас — казва Елин.
— Той е добър — прошепва Вики.
Даниел шофира собствената си кола и е някъде пред тях. Елин видя жълтото му комби при Нортул, но след това изостана.
— По-добър ли е от терапевтите, при които си ходила преди? — пита тя.
— Да.
Елин намалява музиката още малко.
— Значи искаш той да продължи да работи с теб?
— Ако трябва.
— Мисля, че ще е добре, ако продължиш с терапията за известно време.
— Тогава искам Даниел.
Колкото по̀ на север отиват, толкова повече се усеща есента. Сякаш единият сезон е сменил другия с главоломна бързина. Зелените листа стават жълти и червени. Падат като блестящи езера около дънерите на дърветата и кръжат над пътното платно.