— Трябва да си взема нещата — казва Вики внезапно.
— Кои неща?
— Вещите ми, всичко…
— Мисля, че са преместили онова, което не е било нужно на полицията, в къщата, където са настанени другите момичета — обяснява Елин. — Мога да се погрижа някой да ги вземе…
Тя хвърля поглед към момичето и си казва, че навярно това е важно за него.
— Или можем да минем оттам сега, ако предпочиташ…
Вики кимва.
— Искаш ли? Добре, ще говоря с Даниел — съгласява се Елин. — И бездруго ни е напът.
154
Между иглолистните дървета в горите вече е започнал да се стеле мрак, когато Елин завива надясно към Йетендал и паркира зад колата на Даниел. Той е извадил розова хладилна чанта и им помахва. Двете излизат и протягат краката си. После хапват по един сандвич със сирене и пият безалкохолно, загледани към железопътната линия и полята.
— Обадих се на заместничката в дома — казва Даниел на Вики. — Не ѝ се понрави идеята и ти да дойдеш с нас при момичетата.
— Но с какво би могло да им навреди това? — пита Елин.
— Аз и не ща да ги виждам — промърморва Вики. — Само си искам нещата.
Отново се качват в колите. Лъкатушещ път ги отвежда покрай езера и червени плевни, през гори чак до равния бряг.
Паркират пред къщата, където понастоящем са настанени ученичките от „Биргитагорден“. Черна морска мина от Втората световна война е поставена до стара бензинова помпа, а по телефонните стълбове са накацали чайки.
Вики разкопчава колана си, но остава в колата. Вижда Елин и Даниел да се отправят по чакълест път до голяма червена сграда и да изчезват зад черните люлякови храсти.
Там, където пътят се разделя, се издига пожълтял, украсен с листа прът, на който се танцува на Еньовден. Вики се заглежда в гладката водна повърхност на морския залив, а след това изважда опаковката с мобилния телефон, който ѝ е дала Елин. Маха лепенката, отваря капака, изважда апарата и внимателно отлепя предпазното фолио от дисплея.
Момичетата са се залепили по прозорците, докато Даниел и Елин изкачват стъпалата към голямата веранда. Заместничката Сулвейг Сундстрьом от дома за младежи „Севстагорден“ вече стои пред външната врата. Явно е, че не се радва на неканените гости. Тутакси обяснява, че уви, няма да могат да останат за вечеря.
— Можем ли да влезем и да се обадим на момичетата? — пита Даниел.
— За предпочитане не — отговаря Сулвейг. — По-добре кажете какво ви трябва и аз ще отида да го потърся.
— Много неща са — опитва да обясни Елин.
— Не мога да обещая нищо…
— Но попитайте Каролин — казва Даниел. — Обикновено тя държи нещата под контрол.
Докато Даниел се осведомява как се чувстват ученичките и дали някои от лекарствата им са били променени, Елин наблюдава момичетата на прозореца. Те се блъскат и тя дочува гласовете им през стъклото. Думите им са трудно различими, сякаш звуците идват изпод вода. Лу Чу си пробива път най-отпред и помахва.
Елин помахва в отговор, след което се виждат Инди и Нина, застанали една до друга. Момичетата се бутат и се редуват да гледат и да махат. Единствено Тула, малкото рижаво момиче, не се мярва нито веднъж.
Вики поставя симкартата в телефона и вдига очи. По гърба ѝ полазват тръпки. Сякаш с ъгълчето на окото си е съзряла движение извън колата. Може би просто люляковите листа са се полюшнали от вятъра.
Вече е по-тъмно.
Вики поглежда колата на Даниел, празничния прът, живия плет, оградата и моравата пред тъмночервената къща.
Самотна лампа свети на мачта в края на кея и се отразява в черната вода.
Овехтели стойки за почистване на рибарски мрежи са наредени на полянка близо до пристанището. Приличат на редове от слепени футболни врати със стотици железни кукички по ръбовете.
Изведнъж Вики забелязва червен балон, който се търкаля по моравата пред къщата, където живеят ученичките.
Прибира телефона в кутията и отваря вратата на автомобила. Въздухът е прохладен, наситен с мирис на море. В далечината се чува самотна чайка.
Балонът се търкаля по моравата.
Вики предпазливо отива към къщата, спира и се ослушва. Светлината от един прозорец пада върху жълтите листа на брезата.
Нейде се чува слаб говор. Вики се пита дали има някой в тъмното. Продължава тихо да върви по пътеката. До късата страна на къщата растат прецъфтели слънчогледи.