— Леле! — тихичко възкликва Вики, когато поглежда навън.
— Помниш ли Як, за когото бях омъжена? — пита Елин и сяда до нея. — Той построи вилата в планината. Е, построи… Не я построи сам, но… той искаше да си има бункер с изглед.
Възрастна жена със зелена престилка слиза от горния етаж.
— Здравей, Бела, съжалявам, че пристигнахме толкова късно — поздравява я Елин и я прегръща.
— По-добре късно, отколкото никога — усмихва се жената и казва, че е оправила леглата във всички стаи.
— Благодаря.
— Не знаех дали сте напазарували хранителни продукти по пътя, така че купих по малко от всичко. Ще ви стигне за няколко дни.
Бела запалва огън в голямото огнище, след което Елин я изпраща до гаража и ѝ пожелава лека нощ. Когато вратите се затварят след синята кола, тя се връща. Даниел се заема да готви, а Вики седи на дивана и плаче. Елин бързо отива и коленичи при нея.
— Вики, какво има? Защо си тъжна?
Момичето просто става, отива в една от баните и се заключва. Елин бързо се връща при Даниел.
— Вики се затвори в банята — казва тя.
— Искаш ли да говоря с нея?
— Побързай!
Даниел отива след нея до вратата на банята, почуква и казва на Вики да отвори.
— Без заключени врати. Нали си спомняш?
Само след няколко секунди Вики излиза с влажни очи и се връща на дивана. Даниел и Елин се споглеждат и Даниел сяда до момичето.
— Беше тъжна и когато дойде в „Биргитагорден“ — казва той след малко.
— Знам… макар всъщност да трябваше да се радвам — отговаря тя, без да го поглежда.
— Да дойдеш на едно място… Това е и първата крачка към това да го напуснеш — казва той.
Вики преглъща тежко, очите ѝ пак се насълзяват и снижава глас, за да не я чуе Елин, когато казва:
— Аз съм убийца.
— Не искам да говориш така, освен ако не си абсолютно сигурна, че това е истина — казва той спокойно. — А по гласа ти познавам, че не си.
156
Флура налива гореща вода в кофата за миене и макар да ненавижда миризмата на латекс от домакинските ръкавици, ги надява. Почистващият препарат нарушава чистотата на водата и се разтваря в зеленикаво-сивкав облак. В малкия апартамент се разнася аромат на чистота. От отворените прозорци нахлува прохладен въздух, слънцето грее и птичките чуруликат.
След като инспекторът си тръгна, Флура остана като вкаменена пред антиквариата. Редно бе да се подготви за сеанса, но не се осмеляваше да слезе сама долу, а изчака първите участници. Дина и Аскер Сибелиус, които, както обикновено, подраниха с петнайсет минути. Флура се престори, че е закъсняла малко. Те я последваха долу и ѝ помогнаха да подреди столовете. В седем и пет бяха дошли деветнайсет гости.
Флура проведе по-дълъг сеанс от обикновено, даде им време, престори се, че вижда дружелюбни стари призраци, весели деца и опрощаващи родители.
Внимателно бе измъкнала от Дина и Аскер какво ги бе довело на сеансите.
Порасналият им син изпаднал в кома след тежка автомобилна катастрофа. Неохотно, те се съгласили да последват съвета на лекаря да изключат животоподдържащите системи и да подпишат документ за даряване на органи.
— Ами ако не може да отиде при Бог? — бе прошепнала Дина.
Но Флура разговаря с техния син и ги увери, че той се намира в светлината и че най-съкровеното му желание е било да позволи сърцето, дробовете, роговиците и другите му органи да продължат да живеят.
След това Дина целуна ръцете ѝ, разплака се и повтори, че се чувства като най-щастливия човек на Земята.
Флура търка балатума със силни замахвания и усеща как започва да се поти от физическото усилие.
Ева е на кръжок по шев с няколко съседки, а Ханс-Гунар гледа италиански футболен мач, като е усилил звука докрай.
Тя изплаква подочистачката, изстисква водата и изправя гърба си, който я наболява, след което продължава.
Флура знае, че Ева ще отвори плика в писалището си в понеделник сутрин, за да плати месечните сметки.
— Подай, Златане, по дяволите! — провиква се Ханс-Гунар от всекидневната.
Раменете я болят, докато носи тежката кофа до спалнята на Ева. Затваря вратата, оставя кофата, отива до сватбената снимка, взема месинговото ключе, бързо отива до писалището и го отключва.
Силен трясък кара Флура да потръпне.
Просто подочистачката е паднала и дългата ѝ дръжка се е треснала в балатума.
Флура се ослушва за малко, после спуска тежкия капак на писалището. С треперещи ръце се опитва да изтегли малкото чекмедженце, но то е заседнало. Рови из писалките и кламерите и намира нож за отваряне на писма. Внимателно го вкарва в процепа над чекмеджето и натиска изпитателно.