Чекмеджето бавно се плъзва няколко сантиметра напред.
Съвсем близо се чува дращене. Идва от един гълъб, който се хлъзга на крачката си по перваза на прозореца.
Флура пъхва пръстите си в чекмеджето и го издърпва. Картичката от Копенхаген се е смачкала. Тя изважда плика за сметки, отваря го и възстановява с точност сумата.
Ръцете ѝ подреждат всичко, опитват се да изгладят картичката, бутват обратно чекмеджето, оправят писалките и ножа, затварят капака и заключват.
Бързо отива до нощната масичка и тъкмо успява да обърне нагоре сватбената снимка, когато вратата на Евината спалня се отваря. Кофата се преобръща и водата се разлива по пода. Флура усеща как краката ѝ стават мокри и топли.
— Проклета крадла! — крещи Ханс-Гунар и прекрачва прага, гол до кръста.
Тя се обръща към него. Очите му са оцъклени и е толкова ядосан, че само удря напосоки. Първият удар попада в рамото ѝ, без Флура да го почувства. Но след това той започва да я дърпа за косата и да я налага с другата си ръка. Силен шамар отстрани по бузата и брадичката. Следващият удар попада на бузата ѝ. Тя пада и усеща как я скубят. Сватбената снимка пада на пода и стъклото се счупва. Флура лежи на хълбок, а водата от пода попива в дрехите ѝ. Едва може да диша от острата болка в окото и бузата.
На Флура ѝ прилошава, претъркулва се по корем, но се опитва да не повърне. Пред погледа ѝ просветва. Вижда, че снимката се е извадила от рамката си и лежи с лицевата страна към мокрия под. На задната страна е написано: Ева и Ханс-Гунар, църквата в Делсбу.
Флура внезапно си припомня какво ѝ бе прошепнал призракът. Не беше последният път, в мазето на антиквариата, а по-рано, тук, вкъщи. Може би беше сънувала? Не си спомня. Миранда бе прошепнала за кула, която има камбанария като църква. Малкото момиче ѝ бе показало сватбената снимка, посочвайки черната камбанария на заден план, и бе прошепнало: „Тя се крие там, тя видя всичко, тя се крие в кулата“.
Ханс-Гунар се е надвесил запъхтян над нея, когато Ева влиза в спалнята с връхни дрехи.
— Какво става тук? — пита уплашено.
— Тя краде парите ни. Знаех си!
Ханс-Гунар заплюва Флура, вдига месинговото ключе от пода и отива до писалището.
157
Юна седи в стаята си с цялата документация от съдебното заседание пред себе си.
Материалите вероятно ще са достатъчни за осъждането на обвиняемата.
Телефонът иззвънява и Юна едва ли щеше да отговори, ако бе погледнал дисплея.
— Знам, че ме смятате за лъжкиня — казва Флура, останала без дъх. — Моля ви, не затваряйте. Трябва да ме изслушате, моля ви, ще направя каквото и да е, само да ме изслушате…
— Успокойте се и разкажете.
— Има свидетел на убийствата — казва тя. — Истински свидетел, не призрак. Говоря за истински свидетел, който се крие…
Юна чува, че гласът ѝ се извисява почти до истерия, и се опитва да я успокои:
— Това е добре — отвръща той спокойно. — Но предварителното разследване…
— Трябва да отидете там — прекъсва го тя.
Юна не знае защо изобщо слуша тази жена. Може би защото звучи отчаяно.
— Къде точно се намира свидетелят? — пита той.
— В една камбанария, черна камбанария при църквата в Делсбу.
— Кой ви каза за…
— Моля ви, тя е там, уплашена е и се крие там.
— Флура, трябва да оставите прокурорката да се занимава…
— Никой не ме слуша.
Юна чува на заден план глас, който ѝ извиква да остави телефона му. След това се чува пращене.
— Край на сладките приказки — казва един мъж и затваря.
Юна въздъхва и оставя телефона на масата. Не може да проумее защо Флура продължава да лъже.
След решението Вики да бъде задържана приоритетът на предварителното разследване е занижен и единственото, което остава, е прокурорът да обобщи доказателствения материал за процеса.
„Изпуснах този случай“, казва си Юна и го обзема странна пустота.
Всичко свърши още преди да получи достъп до докладите и експертизите на вещите лица.
Юна знае, че така и не стана водещ на разследването, че всъщност никога не бе допуснат истински до него.
Свръхдоза антидепресанти може да е причината за изблика на насилие у Вики и внезапния сън.
Но мисълта за камъка не престава да го гложди.
В протокола си Иглата споменава, че оръжието на убийството е камък, но никой не се е опитал да разследва тази следа, тъй като тя е в дисхармония с останалите улики.
Юна си спомня, че остави Иглата и Фрипе в Сундсвал тъкмо когато щяха да започнат вътрешния оглед.