— Не може да бъде — прошепва тя. — Той щеше да се грижи за Вики, докато аз отида с колата до автогарата.
— Тогава тя по всяка вероятност вече не е жива — казва Юна. — Постарайте се поне вие да се махнете оттам. Това е съветът, който мога да ви дам като полицай.
Елин се е вторачила през предното стъкло в небето. То вече не е бяло. Облаците са ниски и се носят по планинските върхове — черни, натежали от дъжд и есен.
— Не мога да я изоставя — чува се да произнася.
— Полицията вече пътува натам, но може да им трябва известно време, докато стигнат.
— Ще се върна — решава тя.
— Разбирам ви — казва Юна. — Но бъдете внимателна… защото Даниел Грим е изключително опасен и ще бъдете съвсем сама с него, преди да пристигне полицията…
Ала Елин вече не мисли, обръща колата на склона и подкарва обратно, нагоре по стръмния път, а чакълът трака под гумите.
165
Седнала в леглото, Вики сваля приложения за мобилния си телефон, когато Даниел влиза и се настанява на белия фотьойл до нея.
Отвън планинският пейзаж е мек, долината Уладален и върховете на планината Орескутан се възвисяват към небесата сиви и стари като света.
— Имаше ли чувството, че е несправедливо вчера? — пита Даниел. — Имам предвид… само да седиш и да чакаш в колата, докато вземахме нещата ти?
— Не… разбирам, че никой не иска да ме вижда — отговаря тя и продължава да цъка по телефона.
— Когато влязох в къщата, видях, че Алмира и Лу Чу си играеха, щяха да жумят — излъгва Даниел. — Знам, че Миранда те беше научила на тази игра…
— Да — отговаря тя.
— А знаеш ли откъде Миранда я беше научила? — пита Даниел.
Вики кимва и изважда зарядното на телефона.
— Понякога използвам мижанката при терапията — обяснява Даниел. — Това е упражнение, което ни научи да се доверяваме един другиму.
— Миранда ми даваше шоколад — усмихва се Вики. — И нарисува сърце на корема ми и…
Внезапно Вики млъква. Мисли си за това, което ѝ каза Тула в Хорте, когато изникна от мрака до люляковия храст.
— Разказала ли си на някого за тази игра? — пита Даниел и я поглежда.
— Не — отговаря тя.
— Просто се чудех…
Вики свежда поглед и си мисли как Тула, застанала в мрака с бухалката в ръка, каза, че убиецът убива само уличници. „Само уличниците трябва да ги е страх, че ще им размажат черепа“, прошепна тя. Такава си беше Тула, говореше все гадости и извратени неща. Вики се бе помъчила да се усмихне, но Тула обясни, че намерила тест за бременност в чантата на Миранда, когато взела огърлицата ѝ. Вчера Вики си бе помислила, че Миранда сигурно е спала с някое от момчетата, с които се е срещала на адаптационната терапия.
Ала сега осъзнава, че сигурно става дума за Даниел.
Вики бе усетила, че има нещо нередно в играта, която ѝ бе показала Миранда. Защото Миранда само се преструваше, че е забавно. Кикотеше се и чупеше парченца шоколад, но единственото, което искаше да разбере, беше дали на Вики се е случило същото като на нея, без да разкрие какво точно е станало.
Вики си спомня опита на Миранда да звучи невъзмутимо, когато я попита дали Даниел я е посещавал в стаята ѝ, за да играят.
— Миранда не ми каза нищо — опитва се да обясни Вики и за миг поглежда Даниел в очите. — Не ми е казвала нищо за това какво правите по време на терапията…
Бузите на Вики поруменяват, когато внезапно разбира, че всичко пасва. Даниел сигурно е този, който е убил Миранда и Елисабет. Убийствата нямат нищо общо с уличници. Даниел е убил Миранда, защото е била бременна.
Може би Миранда вече е била разказала всичко на Елисабет.
Вики се опитва да диша спокойно, не знае какво да каже, чопли гипса и леко подръпва разръфаната марля.
— Беше…
Даниел се навежда, взема телефона от скута ѝ и го пъхва в джоба си.
— Терапията… трябвало е да ни направи смели и да се доверяваме един другиму — продължава Вики, макар да разбира, че Даниел вече е разгадал мислите ѝ.
Той знае, че тя разбира, че той е убил Миранда и Елисабет с чук, и е натопил нея.
— Да, това е важна стъпка в терапията — казва Даниел и внимателно я наблюдава.
— Знам — прошепва тя.
— Можем да го направим сега, ти и аз. Само на шега — предлага той.
Вики кимва, обзема я паника и си помисля, че той е решил да я убие. Кръвта бушува в ушите ѝ и под мишниците ѝ се стича пот. Той е съдействал да бъде освободена и е дошъл в къщата на Елин, за да разбере какво знае, за да бъде сигурен, че няма да бъде разкрит.
— Замижи — казва той с усмивка.
— Сега ли?
— Забавно е.