Прости ми, но нямам сили да лъжа повече. Не тъгувай.
На Елин ѝ прилошава, сърцето ѝ бие силно от тревога. Мислите ѝ препускат. Невъзможно е да разбере какво се случва. Сигурно Даниел току-що ѝ е изпратил есемес от телефона на Вики. Предпазливо тръгва из тъмната всекидневна. Щорите в цялата къща са спуснати.
Изведнъж на пода пада сянка. Това е Даниел, който е застанал на стълбата към мазето. Сигурно се е качил от гаража. Тя съзнава, че трябва да го задържи, докато пристигне полицията.
— Направила го е — казва Елин. — Вики се беше заключила в стаята си, не можах да я отворя достатъчно бързо, не разбирам.
— Какво казваш? — пита той бавно, гледайки я с лъщящ поглед.
— Тя не е жива… Не можем ли просто да излезем отвън? Трябва да се обадим на някого — прошепва Елин.
— Да — отговаря той и се приближава.
— Даниел… Не разбирам.
— Нима?
— Не, аз…
— След като е убила теб… Вики е отишла горе в стаята си и се е обесила — казва той.
— Защо казваш…
— Не трябваше да се връщаш толкова рано — произнася заключителната си реплика Даниел.
Елин внезапно съзира брадвата, която той крие зад гърба си. Хуква към външната врата, но няма време, той е точно отзад и вместо това тя прави рязък завой вдясно и преобръща един стол зад себе си. Той се спъва и тя спечелва малка преднина, бягайки през кухнята и по коридора. Стъпките му се приближават. Няма къде да се скрие. Тя се шмугва в старата спалня на Як, заключва вратата след себе си и натиска копчето на щората.
„Няма да успея, мисли си. Щорите се отварят прекалено бавно.“
Моторчето жужи и се чува скрибуцане, когато алуминиевите панели се разделят и през мънички дупчици се процежда светлина.
Елин изкрещява при първия удар с брадва по вратата. Острието прерязва дървото до ключалката, огъва се настрани, след което бива издърпано.
Бавно и със скриптене щората се вдига. Виждат се десет сантиметра от прозореца, когато брадвата замахва повторно.
Тя няма време за чакане, трябва да продължи. Бързо прекосява спалнята и влиза в банята на Як, докато Даниел рита по вратата. Разнася се трясък и пращене. Дървесината около ключалката се разцепва на продълговати трески и вратата се отваря.
Елин вижда отражението си в голямото огледало, докато бавно прекосява банята, минава покрай ваната, душа и сауната, през другата врата и влиза в кабинета на Як. Толкова е тъмно, че се спъва в стойката за компютър. Стари папки изпопадат на пода. Тя пипнешком рови по бюрото, издърпва едно чекмедже, изсипва писалките и взема ножа за писма.
Щорите в спалнята замлъкват, когато са напълно вдигнати. Нещо пада в голямата вана. Даниел я преследва. Елин си събува обувките, боса се прокрадва по коридора и затваря вратата след себе си.
Мисли си, че може би ще успее да последва Даниел, да влезе пак през разбитата врата в спалнята на Як и да се опита да отвори прозореца.
Прави няколко крачки, но променя намерението си и хуква по коридора.
— Елин — изревава той зад нея.
Вратата на голямата стая за гости е заключена. Тя завърта ключа, но ключалката заяжда. Поглежда назад и вижда Даниел да се приближава. Не тича, но крачките му са големи. Тя дръпва дръжката и усеща мириса на потта му. През вратата се стрелва сянка. Тя се хвърля настрани и удря бузата си в една картина.
Брадвата не улучва главата ѝ. Острието се забива косо в бетонната стена отзад. С остър звън то променя посоката си така светкавично, че Даниел го изтървава. Брадвата с трясък се забива в пода.
168
Ключалката прищраква и Елин бутва вратата с рамо. Препъвайки се, тя влиза в стаята. Даниел е по петите ѝ и се опитва да я сграбчи с ръка. Тя се обръща и го удря с ножа, който се забива в гърдите му, но едва малко под повърхността. Той я хваща за косата, дръпва я настрани и я поваля на пода с такава сила, че тя се блъсва в шкафа за телевизор, прекатурвайки настолната лампа.
Той намества очилата на носа си и отива да вземе брадвата. Елин пропълзява под широкото легло.
Надява се, че Вики стои скрита, защото си мисли, че може би ще успее да издържи, докато пристигне полицията.
Елин вижда краката и стъпалата на Даниел, които заобикалят леглото. Тя се отмества и усеща как той се качва на леглото. Матракът и рамката проскърцват. Елин не знае на коя страна да се премести, опитва се да стои в средата.
Изведнъж той я е сграбчил за стъпалото, тя изкрещява, но той е долу до леглото и я издърпва отвън. Тя се опитва да се задържи, ала е невъзможно. Той не изпуска глезена ѝ от хватката си и вдига брадвата. Тя го изритва в лицето с другия си крак. Той изпуска глезена ѝ и очилата му падат, олюлява се назад, подпира гръб в етажерката, закрива едно си око с ръка и я гледа с другото.