Юна затваря очи и си мисли за отвора на тавана на спалнята, който води до мансардното помещение, за заключената врата към котела в мазето и че избата под стълбата би трябвало да е по-голяма.
На тясната врата под стълбата виси стара табела, на която е написано „Alfwar och Skmt“27. Той отваря и надзърта в избата. Стотина бутилки са подредени на малки лавици на широка дървена етажерка. Очевидно е, че отзад има пространство. Най-малко трийсет сантиметра делят задната страна на етажерката и външната стена. Той я дръпва, маха бутилките от двата края и намира резе най-долу вляво и още едно резе най-горе. Внимателно оставя цялата тежка етажерка да се завърти на пантите си. Разнася се мирис на прах и дърво. Пространството отзад е почти празно, но на пода има кутия от обувки с нарисувано на капака сърце.
Юна изважда телефона си и снима кутията, след което надява чифт чисти латексови ръкавици.
173
Първото, което Юна вижда, щом внимателно повдига капака на кутията, е снимката на момиче с рижава коса. Не е Миранда. Друго момиче е, може би на дванайсет години.
То е скрило с ръце лицето си, обърнато към фотографа.
Това е само игра — устата му е весела, а очите му проблясват между пръстите.
Юна внимателно отмества снимката и намира хербаризиран цвят от шипка.
На следващата снимка на кафяво канапе се е сгушило момиче, което яде чипс и озадачено гледа към фотоапарата.
Юна обръща един разделител за книга във формата на ангелче и вижда, че някой е написал отзад „Линда С“ със златист химикал.
Върху купчина снимки, пристегната с гумено ластиче, има светлокестенява къдрица, копринена панделка с розетка и евтино пръстенче с пластмасово сърчице.
Той прелиства измежду снимките на различни момичета. По един или друг начин всички те напомнят за Миранда, но повечето са значително по-малки. На някои снимки са със затворени очи, на други са захлупили очите си с ръце.
Малко момиченце с розова пачка и розови калци стои, закрило лице с длани.
Юна обръща снимката и прочита „Твоята любима Санди“. Куп сърчица са изрисувани около двете думи с червена и синя химикалка.
Момиче с къса коса гледа в обектива, сбърчило лице в кисела гримаса. Върху гладката повърхност на снимката някой е нарисувал сърце и името Ютерпе.
На дъното на кутията има шлифован аметист, няколко сухи листа от лале, карамелени бонбони и късче хартия, на което с детски почерк е написано: Даниел + Емилия.
Юна изважда телефона, известно време го държи в ръка, след което се обажда на Аня.
— Нямам нищо — казва тя. — Дори не знам какво търся.
— Смъртни случаи — отговаря Юна с поглед, фиксиран върху момичето, скрило лице с длани.
— Да, но уви… Даниел Грим е работил като терапевт в седем различни институции за момичета с проблеми във Вестернорланд, Йевлеборг и Йемтланд. Не е осъждан и никога не е бил заподозрян в престъпление. Няма никакви вътрешни оплаквания срещу него… нито пък забележки.
— Разбирам — казва Юна.
— Сигурен ли си, че си попаднал на точния човек? Направих сравнение… По времето, когато е работил там, институциите имат дори по-ниска смъртност от средностатистическата.
Юна отново поглежда снимките, всички цветя и сърчица. Ако някое малко момиченце бе скрило кутията, щеше да е добре.
— Няма ли нищо забележително или неочаквано?
— През годините малко повече от двеста и петдесет момичета са починали в домовете, където е работил.
Юна си поема дъх.
— Имам седем имена — казва той. — Най-необичайното е Ютерпе. Има ли някоя на име Ютерпе?
— Ютерпе Пападиас — казва Аня. — Самоубийство в спешен център в Норшьопинг. Но Даниел Грим няма никаква връзка с това място…
— Сигурна ли си?
— Преди преместването в спешния център „Фюрбюлунд“ има кратко описание на клинична картина на биполярно разстройство, склонност към самонараняване, два сериозни опита за убийство.
— От „Биргитагорден“ ли е била преместена там? — пита Юна.
— Да, преместена е през юни две хиляди и девета… И на втори юли същата година, само две седмици след това, е била намерена под душа с прерязани китки.
— Но Даниел не е работил там?
— Не — отговаря Аня.
— Имаш ли някоя ученичка, която се казва Санди?
— Да, две… едната от тях е мъртва, свръхдоза хапчета в една институция в Упсала…
— „Линда С“ е написал на един разделител за книга.
— Да, Линда Свенсон… Безследно изчезнала преди седем години, след като се е върнала в обикновено училище в Солефтео…
27
Букв. „сериозно и на шега“, първото название на регионалния вестник „Сундсвалс тиднинг“ (шв.). — Бел.прев.