Флура е толкова изненадана, че дори не сварва да отстъпи назад, когато той я удря с приклада в гърдите и тя пада по гръб. Поема си дъх, прокашля се, пипнешком се опира с ръката си и отново се изправя.
Стоят точно един срещу друг. Даниел я наблюдава със замечтан поглед.
— Може би не е трябвало да гледаш — казва той.
С нехайно движение пуска надолу пушката, така че цевта се насочва към земята. Флура не знае какво да отговори. Стомахът ѝ се свива от тревога, когато осъзнава, че вероятно ще умре на това място.
Малки насекоми щъкат по плевелите.
Даниел отново вдига пушката и среща погледа ѝ. Опира дулото на дясното ѝ бедро и сякаш непреднамерено произвежда изстрел с оръжието.
Трясъкът е толкова мощен, че след това ушите ѝ звънтят.
Ловният патрон се забива в бедрения мускул на Флура и всъщност тя не изпитва никаква болка, само нещо като конвулсия.
Даниел отстъпва крачка назад от отката и вижда как Флура пада, когато вече не може да се държи на краката си.
Тя се опитва да се задържи на крака, но удря хълбока и бузата си в земята. Остава да лежи на една страна и усеща аромата на сено и барут.
— Хайде, закрий си лицето — казва той и насочва пушката към главата ѝ.
Флура продължава да лежи настрана и кръвта блика от бедрото ѝ. Тя обръща очи към голямата плевня. За миг ѝ причернява. Призлява ѝ, пейзажът с жълтите поля и високата червена плевня се завърта около нея, сякаш се вози на въртележка.
Сърцето ѝ бие толкова силно, че ѝ е трудно да диша. Кашля и трябва да си поеме дълбоко дъх.
Даниел се е надвесил над нея срещу светлината. Натиска пушката към рамото ѝ толкова силно, че Флура пада заднишком по гръб. Ужасяваща болка от бедрото я кара да изквичи. Той я наблюдава и казва нещо, което тя не може да разбере.
Опитва се да вдигне глава и погледът ѝ се плъзга по земята, по бурените и по бетонната плоча с железни пръстени.
Даниел движи пушката по тялото ѝ. Насочва я към челото ѝ, следва носа, слиза надолу до устата.
Усеща допира на топлия метал по устните и брадичката си. Дишането ѝ е силно учестено. Потоци топла кръв, пулсирайки, се изливат от туптящото бедро. Флура поглежда нагоре към светлите небеса, надолу към върха на покрива на плевнята и опитва да разбере какво вижда. Един човек се втурва тичешком в голямата плевня, зад рехавите греди, през ивиците светлина.
Тя се опитва да каже нещо, но няма глас.
Дулото на пушката се насочва към едното ѝ око и Флура примижава, усеща опипващия натиск към клепача и дори не чува мощния трясък.
178
Юна шофира от Сундсвал на юг към Худиксвал и сега току-що зави по шосе 84 към Делсбу. За тези четирийсет минути нито за миг не го напусна мисълта за Даниел Грим и неговата кутия със снимки.
На пръв поглед съдържанието ѝ е почти невинно. Навярно началната фаза е била само ухажвания, с целувки, погледи и изпълнени с желание думи.
Ала когато ученичките са били преместени другаде, Даниел без съмнение е показал и другата си страна. Изчаквал е, след което тайно ги е намирал и ги е убивал. Смъртта им рядко е била неочаквана. Давал е свръхдоза лекарства, когато това е било в съзвучие с цялостната картина на заболяването им, и е прерязвал китките на тези, които сами са го били правили преди.
Частните домове за малолетни са компании, които целят печалба, и те вероятно са се погрижвали да потулят смъртните случаи, за да избегнат разследвания от страна на социалната агенция.
Никой изобщо не е направил каквато и да било връзка с „Биргитагорден“ и Даниел Грим.
Но с Миранда нещата са стояли другояче. Тогава е излязъл от привичния си шаблон. Вероятно това се е дължало на факта, че се е бил паникьосал, защото Миранда е смятала, че е забременяла.
Може би тя е заплашила да го разкрие.
Не е трябвало да го прави, защото Даниел не е могъл да понесе мисълта за свидетели. Винаги се е старал да се отърве от тях, един по един.
Юна е изпълнен с погнуса, когато се обажда на Торкел Екхолм, казва му, че ще е там след десет минути, и пита дали Флура е готова да се прибере у дома.
— Господи, заспал съм на масата — казва старият полицай. — Дайте ми една секунда.
Юна чува Торкел да оставя слушалката, прокашля се и затътря крака по пода. Вече кара по моста при Бадхусхолмен, когато старецът пак взема телефона.
— Флура е изчезнала — казва той. — И пушката я няма…
— Знаете ли къде е отишла?
В слушалката става тихо за малко. Юна си мисли за малката дървена къща, за кухненската маса със снимките и записките.