— Не искам да остана сам — прошепва Данте.
Пиа му се усмихва и го погалва по потната бузка. Знае, че е майка-орлица, че ще го разглези, но не може да се държи другояче.
— Само за една ей толкова мъничка минутка — шегува се тя.
Данте стисва здраво ръката ѝ и се опитва да ѝ попречи да тръгне, но Пиа се измъква и издърпва една мокра кърпичка от пакета.
Тя излиза от колата, провира се под бариерата и продължава да върви по чакълестия път, обръща се и помахва на Данте.
Ами ако някой мине с колата и я заснеме с мобилния си телефон, както е вирнала голото си дупе!
Снимките с пишкащата свещеничка биха обиколили ютюб, фейсбук, интернет форуми, блогове и чатове.
Тя потръпва, слиза от чакълестия път и продължава нататък сред дърветата. Тежки дърводобивни машини, секачни машини и булдозери са изорали терена.
Когато се уверява, че вече не се вижда от големия път, тя си събува бикините, премества се настрани, запретва полата си и кляка.
Забелязва, че е уморена, бедрата ѝ започват да треперят и се подпира с ръка на хладкия мъх, който расте около стволовете на дърветата.
Изпълва я облекчение и тя затваря очи.
Когато отново ги отваря, вижда нещо необяснимо. Едно животно се е изправило на два крака и върви по дърварския път, с олюляваща се, приведена походка.
Малка фигурка, омацана в мръсотия, кръв и глина.
Пиа затаява дъх.
Това не е животно, а сякаш част от гората се е освободила и се е сдобила със собствен живот.
В облика на малко момиченце, направено от клони.
Съществото се олюлява, но после продължава да върви към бариерата.
Пиа се изправя и тръгва след него.
Опитва се да каже нещо, но е останала без глас.
Един клон се прекършва под крака ѝ.
В гората е започнал да ръми слаб дъждец.
Придвижва се бавно, като в кошмар, сякаш не може да тича.
Между дърветата зърва, че съществото вече е до колата. Около ръцете на странното момиче висят мръсни ивици плат.
Пиа се препъва по дърварския път и вижда как съществото просто маха чантата ѝ от седалката, сяда и затваря вратата.
— Данте! — задъхва се Пиа.
Колата рязко потегля, прегазва мобилния телефон и връзката ключове, завива към магистралата, одрасква предпазната мантинела към насрещното платно, после се връща на пътната лента и изчезва в далечината.
Пиа изтичва, ридаейки, до бариерата, цялата разтреперана.
Това, което се случва, е необяснимо. Глиненото човече изникна сякаш от нищото, изведнъж просто беше там и ето че сега колата ѝ и сина ѝ ги няма.
Тя се провира под бариерата и излиза на големия празен път. Не вика, не може. Чува се само задъханото ѝ дишане.
23
Гората прелита покрай пътя и по голямото предно стъкло потракват дъждовни капки. Датският шофьор на тир Матс Йенсен вижда, че насред пътя стои жена още от двеста метра разстояние. Изругава под нос и надува клаксона. Жената потреперва от рева, ала вместо да се премести, остава на платното. Шофьорът отново изсвирва, при което жената бавно пристъпва напред, вирва брадичка и се вторачва в приближаващия камион.
Матс Йенсен започва да намалява и усеща натиска на полуремаркето върху старата кабина. Трябва да набие спирачката по-силно, предавката е лоша, лостът за управление изпращява и през ремаркето минава тръпка, преди той да успее да спре композицията.
Оборотите намаляват и грохотът от движенията на буталата става все по-тежък.
Жената стои там, само на три метра от капака. Едва сега шофьорът забелязва, че под дънковото яке е облечена в черни свещенически одежди. Малък правоъгълник от бялата колосана якичка проблясва под черната дреха.
Лицето ѝ е открито и странно бледо. Когато очите им се срещат през стъклото, по бузите ѝ започват да се стичат сълзи.
Матс Йенсен включва аварийните светлини и излиза от шофьорската кабина. От двигателя се излъчват силна топлина и миризма на дизел. Когато заобикаля камиона, вижда, че жената се е подпряла с ръка на единия фар и диша на пресекулки.
— Какво се е случило? — пита Матс.
Тя обръща поглед към него. Очите ѝ са ококорени. Жълтеникавата светлина от аварийните светлини пулсира по нея.
— Нуждаете ли се от помощ? — пита я.
Тя кимва и Матс се опитва да я отведе по-близо до кабината. Дъждът се усилва и бързо се смрачава.
— Да не би някой да ви е сторил нещо лошо?
Тя леко се съпротивлява, но въпреки това го последва, качва се и сяда на седалката до тази на шофьора. Матс затваря вратата след нея, бързо заобикаля и се качва в камиона.
— Не мога да стоя тук, блокирал съм целия път — обяснява ѝ. — Трябва да се преместя — имате ли нещо против?