— Сам ли сте в колата? — извиква Миря и обърсва водата от лицето си.
Той кимва и извръща поглед към гората.
— Дръпнете се — нарежда тя, щом се приближава.
Той прави символична крачка назад.
Миря се навежда, за да може да погледне във вътрешността на колата. Косата ѝ се намокря и водна струйка се стича по шията и по гръбнака ѝ.
Трудно е да се различи нещо през дъжда и мръсотията по предното стъкло. На седалката на шофьора е разстлан вестник. Шофьорът е седял върху вестник, докато е карал. Миря заобикаля маздата, долепя се до нея и се опитва да види какво има на тясната задна седалка. Старо одеяло и термос.
От радиото в полицейската кола отново прозвучават повиквания, но тя вече не може да различи отделни думи.
Ловджийският елек на мъжа е станал тъмнозелен на раменете от дъжда. От колата се чува дращене, като чегъртане по метал.
Когато Миря отново извръща поглед към мъжагата, той се е приближил. Малко, на няколко сантиметра. Или пък само си въобразява. Вече не е сигурна. Той я наблюдава, обхожда с поглед тялото ѝ и сбърчва месестото си чело.
— Тук ли живеете? — пита го.
Тя изчегъртва с крак мръсотията от табелата с номера на колата, записва го и заобикаля предната част на пикапа.
— Не — проточва глас мъжагата.
На пода пред мястото до шофьора има розов спортен сак. Миря заобикаля пикапа, като нито за миг не изпуска здравеняка от поглед. На платформата, под зелен брезент е скрито нещо, затегнато с опънати ремъци.
— Къде отивате? — пита Миря.
Мъжът стои съвсем неподвижно и я следва с поглед. Изведнъж изпод брезента на платформата потича кръв в браздите с мръсотия и борови иглички.
— Какво има тук? — пита полицайката.
Когато шофьорът не отговаря, тя се протяга към задната страна на платформата. Не е никак лесно да я достигне — трябва да се опре на пикапа. Мъжът леко се премества встрани. Миря стига до брезента с пръсти, ала не сваля очи от мъжа. Той облизва устни, когато тя повдига мушамата. Разкопчава кобура на пистолета си, след това бързо обръща поглед към платформата и успява да зърне тънкия глезен на млад дивеч, сърничка.
Мъжът стои, без да шава, в синята примигваща светлина, но Миря все пак не сваля ръка от оръжието, когато се отдалечава няколко крачки от колата.
— Къде застреляхте животното?
— Лежеше на пътя — обяснява шофьорът.
— Обозначихте ли мястото?
Той бавно се изплюва на земята, между краката си.
— Покажете ми шофьорската си книжка — настоява Миря Слатнек.
Мъжът не отговаря, изобщо не се и опитва да изпълни нареждането ѝ.
— Шофьорската книжка — повтаря тя, но сама чува колко несигурен е гласът ѝ.
— Нямаме повече вземане-даване един с друг — казва той и отива до колата.
— Законът ви задължава да докладвате за инциденти с диви животни…
Здравенякът сяда зад волана, затваря вратата, пали и потегля. Миря го вижда как подминава полицейската кола с две колела в канавката. Когато отново се качва на пътното платно и се изгубва от поглед, тя си казва, че трябваше по-внимателно да огледа пикапа, да свали целия брезент и да погледне под одеялото на задната седалка.
Дъждът ромоли през листата, нейде в далечината, от короната на едно дърво грачи гарван. Миря потръпва, когато чува тежък рев на двигател зад себе си. Обръща се и изважда пистолета си, но единственото, което вижда, е дъждът.
27
Ръководителят на транспорта се кара на шофьора Матс Йенсен по телефона. По шията на датчанина плъзва руменина и той се опитва да обясни положението. Пиа Абрахамсон чува раздразнения глас от апарата, как ръководителят крещи ли, крещи за координати и провалена логистика.
— Ама нали — опитва се да вметне Матс Йенсен, — ама нали сме длъжни да помагаме на другите хора…
— Ще ти удържим от заплатата — просъсква началникът. — Така ще ти помогна аз на тебе.
— Добре тогава, много благодаря и аз — казва Матс и затваря.
Пиа седи мълчаливо до шофьора, докато гъстата гора преминава от двете им страни. В купето се чува грохотът на шибащия дъжд. В разделеното на две странично огледало тя вижда лашкащото се насам-натам ремарке на тира и дърветата, които току-що са задминали.
Матс лапва никотинова дъвка и се вторачва в пътя отпред. Боботенето на двигателя и свистенето на тежките гуми по асфалта изпълват кабината.