— Ти не си поканен, ще останеш навън — решително отсича Флура и изчаква, докато червеният огън изчезне. — Сега искам да поговоря с мъжа с очилата — промърморва тя. — Да, ела по-близо. Как се казваш?
Флура слуша, съсредоточила се вътре в себе си.
— Искаш да е както обикновено — казва тя и се обръща към гостите. — Казва да е както обикновено. Да е както обикновено, с руладини и варени картофи и…
— Това е моят Стиг! — възкликва жената до Флура.
— Трудно се чува какво говори — продължава Флура. — Толкова много са тук — прекъсват го…
— Стиг — прошепва жената.
— Казва „прости ми“… иска да му простиш. — Чрез дланите, които се държат една за друга, Флура усеща как жената потреперва силно.
— Простила съм ти — прошепва възрастната жена.
36
След сеанса Флура се сбогува с гостите си с няколко думи. Знае, че хората обикновено искат да останат насаме със спомените и фантазиите си.
Тя бавно обикаля стаята, духва чаените свещи и подрежда столовете. Все още усеща тялото си изпълнено със задоволство, че всичко е минало като по вода.
В преддверието е сложила малко ковчеже, където гостите са оставили пари. Преброява ги и вижда, че не стигат, за да върне сумата, която е взела назаем от Евиния плик. Следващата седмица ще проведе нова спиритическа вечер и това е последният ѝ шанс да събере парите, без да бъде разкрита.
Публикувала бе обява във „Феномен“, но въпреки това дойдоха прекалено малко хора. Започнала е да се буди нощем, да гледа втренчено в мрака със сухи очи и да се чуди какво да предприеме. Ева обикновено плаща сметките в края на месеца. Тогава ще забележи, че липсват пари.
Когато излиза на улицата, дъждът вече е спрял. Небето е черно. Отблясъците на уличните светлини и неоновите табели светят по мокрия асфалт. Флура заключва вратата и пуска ключа в пощенската кутия на антикварния магазин „Карлен“.
Тъкмо когато сваля картонената табела и я мушва в чантата си, жената забелязва, че някой стои в съседния вход. Това е младият мъж от сеанса. Той пристъпва към нея и се усмихва извинително.
— Здравей, питах се… мога ли да те поканя да изпием по чаша вино някъде?
— Няма да може — отговаря тя с инстинктивна срамежливост.
— Беше наистина фантастична — продължава непознатият.
Флура не знае какво да каже, усеща, че под погледа му се изчервява все повече и повече.
— Просто ще пътувам за Париж — излъгва тя.
— Няма ли време да ти задам няколко въпроса?
Сега разбира, че той сигурно е журналист от някой от вестниците, с които се е опитала да се свърже.
— Заминавам утре рано сутринта — отвръща тя.
— Отдели ми половин час — ще можеш ли?
Докато бързешком прекосяват улицата, за да отидат до най-близкото бистро, младият мъж ѝ разказва, че името му е Юлиан Борг и пише за списанието „Близки срещи“.
Няколко минути по-късно Флура седи срещу него на маса, постлана с бяла хартиена покривка. Предпазливо отпива от червеното вино. В устата ѝ се смесват сладко и кисело, по тялото ѝ се разлива горещина. Юлиан Борг си хапва салата „Цезар“ и наблюдава Флура с любопитство.
— Как започна всичко? — пита той. — Винаги ли си виждала духове?
— Когато бях малка, си мислех, че всички ги виждат, не го възприемах като нещо странно — казва тя и се изчервява заради лекотата, с която ръси лъжи.
— Какво виждаше?
— Че при нас живеят хора, които не познавах… Мислех си просто, че това са самотни хора… И понякога в стаята ми влизаше едно дете, с което се опитвах да си играя…
— Разказа ли за това на родителите си?
— Много бързо се научих да си мълча — отвръща Флура и отново отпива от виното. — Всъщност едва сега осъзнах, че много хора имат нужда от духовете, макар да не могат да ги видят… и духовете имат нужда от хората. Най-сетне открих своята мисия… Аз съм посредник и им помагам да се срещат.
Тя се оставя да почине няколко секунди в топлия поглед на Юлиан Борг.
Всъщност всичко започна, когато Флура загуби работата си като санитарка. Виждаше все по-рядко и по-рядко старите си колеги и след една година бе загубила всякаква връзка с приятелите си. Когато срокът, в който ѝ се полагаше обезщетение, изтече и помощите за безработни секнаха, Флура се видя принудена да се върне при Ева и Ханс-Гунар.
Чрез Бюрото по заетостта тръгна на курс по ноктопластика и се запозна с една от другите участнички, Ядранка от Словакия. Ядранка имаше периоди, през които изпадаше в депресия, но през месеците, когато се чувстваше добре, обикновено си изкарваше хубави пари, като приемаше разговори чрез една страница в интернет с названието „Гореща линия за Таро“.