— Но какви са рисковете? — пита водещият на новините.
— Възможно е нея изобщо да не я е грижа за момчето — обяснява психиатърът. — Може би напълно забравя за него на моменти… но то е едва четиригодишно и ако тогава внезапно се разплаче или започне да вика майка си, похитителката, естествено, може да се ядоса и да стане опасна…
Сусан Йост влиза в трапезарията, за да вземе Юна. С лека усмивка му предлага чаша кафе и сладкиш. Той ѝ благодари и я последва до асансьора, който ги отвежда на най-горния етаж. Влизат в мрачен апартамент за младоженци, със заключен минибар и джакузи на ожулени позлатени крачка.
Тула Лехти се е излегнала на широкото легло с високи стълбове и гледа „Дисни Ченъл“. Лицето за подкрепа от Горещата линия за жертви на престъпления им кимва. Сусан затваря вратата, Юна притегля стол с плюшени розови възглавнички и сяда.
— Защо ми каза, че Вики се среща с някой си Денис? — пита я Юна.
Тула сяда и притиска към корема си възглавничка с формата на сърце.
— Така мислех — отвръща лаконично тя.
— Кое те накара да мислиш така?
Тула свива рамене и обръща поглед към телевизора.
— Беше ли говорила с човек на име Денис?
— Не — усмихва се тя.
— Тула, аз наистина трябва да намеря Вики.
Тя изритва кувертюрата и розовия копринен юрган на пода, след което отново зяпва в телевизора.
— Цял ден ли ще вися тук? — пита момичето.
— Не, можеш да се прибереш в стаята си, ако искаш — отговаря лицето за подкрепа.
— Sinä olet vain pieni lapsi — казва Юна на фински. — Ти си просто едно дете.
— Ei11 — тихо отговаря Тула и го поглежда в очите.
— Не би трябвало да се налага да живееш в разни институции.
— На мен ми харесва — отвръща тя беззвучно.
— Никога ли не ти се случват неприятни неща?
Шията ѝ поруменява и белите мигли запърхват.
— Не — сопва се сега.
— Вчера Миранда те е набила.
— Така е — смотолевя Тула и се опитва да прегъне сърцето-възглавничка.
— Защо е била ядосана?
— Мислеше си, че съм ѝ влизала в стаята и съм я преровила.
— А ти така ли направи?
Тула близва възглавничката-сърце.
— Да, но не взех нищо.
— Защо си ровила в нейната стая?
— Аз ровя в стаите на всички.
— Защо?
— Гот ми е — отговаря тя.
— Но Миранда си е мислела, че си ѝ взела нещо?
— Да, беше малко ядосана…
— Какво е мислела, че си взела?
— Така и не каза — усмихва се Тула.
— Ти какво предполагаш?
— Не знам, обикновено става дума за лекарства… Лу Чу ме бутна по стълбите, когато си мислеше, че съм взела проклетите ѝ амфетамини.
— Ако не са били лекарствата — какво си е мислела, че си ѝ взела?
— На кого му пука? — въздъхва Тула. — Грим, обеци…
Пак присяда на ръба на леглото, отпуска се назад и прошепва нещо за колие от фалшиви диаманти.
— А Вики? — пита Юна. — Вики също ли е налитала на бой?
— Не — отново се усмихва Тула.
— Какво прави тя в такъв случай?
— Няма да се изказвам, защото не я познавам, не мисля, че ми е казала и една-единствена дума, но…
Момичето замлъква и свива рамене.
— Защо не го е направила?
— Не знам.
— Но все пак трябва някога да си я виждала?
— Тя се реже и вие можете…
Тула млъква и поклаща глава.
— Какво щеше да кажеш?
— Че може да я забравите… Тя скоро ще се самоубие и тогава ще имате един проблем по-малко — довършва Тула, като избягва погледа на Юна.
Изучава пръстите си, промърморва нещо под нос, рязко скача на крака и излиза от стаята.
39
Каролин, момичето, което е малко по-голямо от останалите, влиза заедно с лицето за подкрепа. Облечена е с дълга торбеста фланелка с къс ръкав и апликация на котенце. Около едната ѝ ръка се извива татуировка с руни и стари белези от инжекции блестят в бялата свивка на лакътя.
Докато поздравява Юна, на устните ѝ се изписва лека усмивка. После внимателно се настанява във фотьойла при кафявото писалище.
— Тула твърди, че Вики има навик да се измъква нощем, за да се среща с едно момче — казва Юна.
— Не е вярно — разсмива се Каролин.
— Защо мислиш, че не е вярно?
— Не прави това — усмихва се Каролин.
— Звучиш, сякаш знаеш със сигурност.
— Тула си мисли, че всички са абсолютни курви — обяснява тя.
— Та значи Вики няма навик да се измъква?
— Напротив — отговаря Каролин със сериозно изражение.
— Какво прави навън? — пита Юна, без да издава силното си нетърпение.